Монт-прес: Монашески работи

Манастирски комплекс, и то в Брусарци? За манастир знаем, но чак пък за комплекс?

Истина е, че се намира на исторически хълм и има древно минало, както и славна история. Само дето сега не е комплекс. С това да бъде отново такъв, се е заел архимандрит Борис. Той е игумен на Добридолския манастир и обслужва 16 църкви в територията на Видинската митрополия. И понеже възстановяването на Брусарския манастир е поверено нему, вече е игумен и там.

Светата обител е изградена през ранните векове на християнството и носи името “Свети Архангел Михаил”. Според легенди, сведения и предания от местното население и близките околни села, е от римско време. В неравната си историческа съдба манастирът бил местен три пъти. Връхлитали са го сериозни изпитания на разрушения, на опожарявания, на ограбвания и метежи. Смята се, че първоначално имал вид на могила, изградена от дървени пръти. По-късно е съграден върху руините на монашеско средище от времето на Второто българско царство, а след падането на Видинското царство бил ограбен и осквернен заедно с всички светини във Видинската епархия. Последното му възстановяване е извършено от местното население след средата на 19-и век. От тогава са и едни от първите писмени сведения за целебната сила на аязмото, за която пише унгарският пътешественик Феликс Каниц. Той разказва как с водата от свещения извор било излекувано детето на богат турчин и той, за благодарност към Бога, дал голямо имане, закопано в основите. Заради тази легенда храмът е ограбван многократно, докато най-сетне бива напуснат, затворен за дълги години и оставен на времето. В такова окаяно състояние го намира и новият му собственик - Видинската митрополия. Екипът й от консултанти и проектанти обаче вижда възможност за възстановяване с някой от проектите, финансирани с европейски средства. Кандидатства и печели финансиране от 153 хиляди лева. Вярно крайно недостатъчни за вдигане на комплекс, но като начало ще стигат за ремонт на съборния храм: едноапсидна сграда, с голям купол. Той вече е с нова дограма и нови врати. Така стенописите - немалка част от които са напълно запазени, вече са защитени от природните стихии. Според запазените писмени сведения, църквата била изографисана в периода 1935-1939 г. от Милетий Божинов, родом от Македония, заедно с учителя си Мирче Илиев. От парите по проекта са предвидени разходи и за изграждане на ограда, както и за архитект, консултант и изпълнител.

По-интересното е как изобщо се стига до тук.

Когато архимандрит Борис се заема с мисията разбира, че манастир де юре няма: никъде и у никого не съществува никакъв документ, който да доказва по какъвто и да е начин, че точно на това място има сграда, камо ли пък цял комплекс. И монахът започва от нищото, като посвещава месеци наред - заедно с рутинните си задължения - да докаже обратното. “Той успя напълно да идентифицира Брусарския манастир, който нито имаше нотариален акт, нито бяха възстановени имуществата му - земи и гори. Всичко това успя да направи, за което заслужава похвала”, обобщава архимандрит Антим, протосингелът на Видинска митрополия.

Търсеният резултат: “Да възстановим светата обител, с която поклонниците отблизо и далеч да могат да обслужват своите грижи, да си кръщават децата, да могат да идват на поклонение и да благодарят на Бога така, както е навсякъде, в цялата ни християнска държава”, коментира игумен Борис.

Архимандрит Антим е убеден, че храмовете са от изключителна важност за хората: “От скромния си опит на духовник - вече 15 години - съм стигнал до извода, че каквото е състоянието на храма в едно населено място, такова е и състоянието на душите на хората в това населено място. Ако храмът е обгрижван, подреден, обслужван такава е душевността на хората, които го правят и които живеят около него. Ако е в запустение, в разорение, в разруха, такова е и в душите на хората, до които стои в близост един такъв храм. Нашата мисия е да пробудим тези хора въпреки тежкото духовно състояние, в което е изпаднало нашето общество.”

Духовниците вярват също, че възраждането на България ще дойде и ще тръгне чрез Светата църква, “защото тя единствено остана, макар и обрулена от времето и от някои хора, макар и често ползвана за политически или етнически интриги”.

Срокът за изпълнение на работата е 30 месеца, считано от края на миналата година, но очакванията са задачата да приключи много преди това. А по-дългосрочните намерения на митрополията са ясни и категорични: да направи от това място истински манастирски комплекс - такъв, какъвто някога е бил.