Монт-прес: Георги Паунов Паунеца: „Мога и тук да съществувам, но там... е по-добре”

Традиция е Паунеца да открива годината със самостоятелни изложби, според председателя на творческата група “Тенец” Дончо Планински. Факт е, че това се случва за пореден път и тази година. Той представи колегата си като “един мъж балканджия, човек достоен, с невероятна доброта и добронамереност към всеки. Един човек лъчезарен, който аз не съм го виждал и да не дава Господ, да го видя сърдит”. За свой спомен, свързан с една от първите му срещи с Паунеца, разказа и известният график проф. Галилей Симеонов. Историята е свързана с два вола и няма нищо общо с рисуването, с изключение на една подробност: тогава Галилей видял платно на Паунеца. Макар че работел като автомонтьор, Паунов започнал да посещава часовете на професора и с негова помощ, едва 19-годишен, прави първата си изложба. И макар все пак да е имал представа от изкуство, Паунеца е самоук. Има над 30 самостоятелни изложби и четири златни медала от престижни изложби в страната, както и многократни изяви в чужбина. Негови картини са притежание на колекционери и красят домове на богати и известни личности в цяла Европа, а и не само. През месец май 2012-а художникът бе удостоен със званието “Почетен гражданин на град Вършец”

В галерия “Кутловица” Георги Паунов представя маслени платна. Картините са от последните две години. Повечето са от родния му град Вършец и околността, но немалко са от градове в други страни, до които пътува. Показва ги първо в Монтана, след това заминават на обиколка из България и после извън нея.

Платната на Паунеца са изградени по законите на класическата живопис. Рисува много пейзажна, но пресъздава блестящо и панорами, при това в стандартни формати.

Ето какво разказа авторът на изложбата за читателите на в. “Монт-прес”:

“Когато започна преходът и създадоха групировките, моите деца млади момчета, работни нямаше какво да правят. Казах им, че трябва да изчезваме от тук. Имах някакви малки пари, 2-3 000 лева. Взех ги и реших да отидем там, където няма ни вършечанин, ни българин. Така преди 15 години пристигнахме в Ливорно, Италия. Там видяхме ферибот за Корсика - неутрален остров. Заминахме просто да разгледаме, да видим какво е, що е, и страшно много ни хареса. Почнаха момчетата работа, аз почнах да рисувам, да продавам картини и така първата година. Дойдохме си тук. Малкият син беше женен, с две деца, изтегли децата, взехме апартаменти... Сега имам галерия в Корсика, продавам, участвам в изложби наравно с френските художници. Тук, ако една картина е 300-400 лева, там е 1400 евро. Все пак е богата държава, социална, имат възможност, културата е друга. Вече 15 години съм там. Всяко лято отивам, рисувам, докарвам си част от картините и ето показвам ги.

- В изложбата има картини и от Италия, по какъв повод сте бил там?

- Дъщеря на брат ми живее в Реджо ди Калабрия. Ходя и в Рисорно, в други градове до Сицилия. Направя 15-20 работи, пускам по техните галерии и така карам живота. Няма как, трябва да се изкарват пари, за да може човек да съществува. Там е по-добре...

- Не се ли изморявате, това обикаляне не е ли изтощително?

- Изморявам се, докато пътувам, но след това отдъхваш 2-3 дена, правиш си равносметка и плануваш: този град, онзи град, посещаваш галерии, правиш сделки, носиш снимков материал и ако галериите го приемат, излагаш картините и започваш. Мине известно време и ти се обаждат да си получиш хонорара.

- Годините промениха ли разбирането на хората за изкуството, разбират ли го?

- Ние, от старото поколение, и въобще всички хора от онова време, бяхме обучени и разбирахме от живопис и от стил. Може би заради политиката на партията тогава. По-младите сега това не ги интересува, те са невежи в това отношение. Трябва да се нагърбим, да ги нахванем по-изкъсо и да ги обучаваме, това е истината. Този, който се интересува, посещава галерии, развива се и тръгва напред, но повечето от хората в последните 20 години нямат добро обучение в тази насока.

- А тук изкуството продава ли се?

- Аз и в България продавам, мога и тук да съществувам, защото моите работи са класически. В последно време правя и абстрактни картини, за да съм в синхрон с тамошните галерии. Например във Франция този месец се прави изложба с тема “гора”, друга изложба е с тема “абстракция”. Там се участва с вноска 500 евро. Излагаш 10 картини и после си получаваш парите. Плаща се на галерията, но ти се връщат много повече, защото една-две работи твърдо се продават.

***

Изложбата на Паунеца е в галерия “Кутловица” до средата на следващия месец.

“Там” са други страни, най-често Италия и Франция, в които Паунеца живее и работи през голяма част от годината - бел. а.