Монт-прес: Протойрей Йордан Попов - деец за църковни и човешки правдини

Кои са били пастирите църковни, работили за моралното и културното издигане на народа ни и как са изпълнявали клетвата пред Светия престол да ръководят паството към доброто и спасителното, е тема широкообхватна. Един от тези дейци на Българската православна църква, отдаден честно и добросъвестно на своите пастирски, християнски и граждански длъжности е протойерей Йордан Попов от с. Каменна Рикса. За него е публикувал статия свещ. ик. Йордан Н. Василев в изданието си “Църковен исторически календар - 2007 г.”. За житейския и служебния път на отец Й. Попов свидетелстват много документи във фондовете на Видинска митрополия (ДА - Видин) и на Църковното настоятелство при храм “Св. Св. Кирил и Методий” - Фердинанд (ДА - Монтана), също и спомените му, публикувани в брошурата “Моите спомени от септемврийските събития 23 IХ. - 28 IХ 1923 год., станали в гр. Фердинанд и околията”.

Йордан Попов е роден на 13 март 1881 г. в с. Каменна Рикса, в свещеническо семейство. Завършил е трети клас на Ломското педагогическо и трикласно училище, а през учебната 1899 - 1900 г. четвърти курс в Самоковското богословско училище. Учителства в родното си село от 1901 г. На 9 юли 1905 г. подава заявление до Видински митрополит Кирил да бъде ръкоположен за свещеник. В заявлението Йордан Попов пише “с чиста и спокойна съвест реших да стана учител не само на малки, но и на възрастни, да служа на Бога и Неговата Правда, като с това съм уверен, че поне отчасти ще изпълня дълга си към църквата и народа” .

Във фонда на Видинска митрополия се съхраняват документи по избора на Йордан Попов за свещеник. От тях се разбира, че процесът от заявяване на кандидатурата до ръкополагането е продължил повече от две години. Зависел е от желанията и интересите (в това число икономически и роднински), както на енориашите, така и на свещенослужителите. Издадено е свидетелство за ръкополагането му от Видински митрополит Кирил на 25 септ. 1907 г. и му е дадено благословение да свещенодейства в Каменно-Риковската селска енория. През периода 1907-1912 г. Йордан Попов е свещеник в енорията на родното си село.

На 26 септември 1912 г. свещ. Йордан Попов подава заявление до военния началник във Фердинанд, в което изразява желанието си да служи като гарнизонен свещеник в 6-та Бдинска дивизия. Думите му са силни и красноречиви “Когато отечеството преживява съдбоносни времена, всеки негов гражданин, в каквато професия и да бъде, е длъжен да работи за неговото благо. Като свещеник изпратих моите отбрани енориаши (...). До днес помагах да им съберем храна и облекло. Сега, кога моите юначни съселяни, роднини и познати са редом строени и с впити очи в едно славно бъдеще, (...) аз не мога да стоя в село, искам да бъда между тех. (...) Вервам, че с тая си длъжност (гарнизонен свещеник - бел. моя Св.К.) ще бъда много по-полезен на отечеството, отколкото да остана у дома. Ще ободрявам настъпающите отряди, ще утешавам ранените, ще молителствувам Всевишния победу врагу - всичко това ще върша без умора. (...) Нека да споделя техната радост или скръб!”.

По време на Първата световна война, през 1916 г., е назначен от Видински митрополит Неофит за архиерейски наместник в гр. Неготин, тогава в пределите на Видинска епархия. Освен обгрижване религиозните нужди на енориашите, Светият синод на Българската православна църква е възлагал на свещениците в “новите земи” да подпомагат училищата и да основават читалища.

Не се установи точната година на преместването на отец Йордан Попов от Каменна Рикса във II Фердинандска енория и началото на служението му в храм “Св. Св. Кирил и Методий”. Като втори Фердинандски енорийски свещеник на 21 септември 1922 г. той пише на Видинския митрополит писмо за тревогите си, породени от взаимоотношенията и настроенията между гражданите в енорията след изстъпленията във Велико Търново на 16 и 17 септември 1922 г. над опозиционните лидери. “Дай Бог да се лъжа в своята преценка, но от личното наблюдение мога да потвърдя: лоши партийни страсти са обхванали паството. Често пъти в едно семейство има всички партийни озлобления.”

Протоколните книги на църковното настоятелство при храм “Св. Св. Кирил и Методий” - Фердинанд свидетелстват, че през периода април 1923 - август 1934 г. отец Йордан Попов е негов председател. По това време настоятелството се грижи за увеличаване на средствата в църковните фондове, управлява църковните имоти, предприема мерки за снабдяване с крепостни актове за имотите, построява църковен дюкян с цел превръщането му в доходно здание, работи за благоустрояване на района около храма. През декември 1930 г. е обсъден и създаден фонд за набиране на средства за изграждане на втора черква във Фердинанд, като през 1934 г. сумата вече е достатъчна, за да се започне строителството.

През лятото на 1923 г. е отличен с офикия протойерей.

Отец Йордан Попов активно работи с енориашите, за техните морални, нравствени и религиозни чувства, да се издигнат духовно в трудните следвоенни години. В началото на септември 1923 г. се основава Православното добротворно братство във Фердинанд. За председател-ръководител е избран прот. Йордан Попов, за секретар-лектор Владимир Симеонов, учител. За свой покровител братството избира Пресвета Богородица, а Благовещение за годишен празник. Беседите са се провеждали в една от църковните стаи. Още в началото на своето съществуване братството е призвано да бъде в помощ и утеха на съгражданите си. През тежките септемврийски дни на 1923 г. членовете му по два пъти на ден са посещавали болницата и са помагали на настанените там ранени войници и въстаници.

За преживяното през септември - октомври 1923 г. отец Йордан Попов публикува спомени през 1931 г. Осем години след дните, в които е свидетел как рухват основите на човешката нравственост и жестокостта става безгранична, той пише в предговора: “Сега за сега моята цел е да обърна внимание да не си играем с огъня занапред. Моите спомени нека послужат на по-видни учени, политици, икономисти, духовници, държавници като подтик за разрешаване ред стопански, просветни, икономически, религиозни и др. въпроси. Нека с общи усилия работим, да не се повтарят такива спомени за в бъдеще в България”.

Свещеникът описва час по час метежа в гр. Фердинанд и във Видинска епархия. Той погребва жертвите и от двата противникови лагера, посещава ранените в болницата и се моли за еднакво отношение към всички пострадали, обикаля енорията и се старае да предпази населението от крайности, да го вразуми. Още по-тежка става мисията му след потушаването на въстанието, когато трябва да лекува душите от омразата, да предотвратява даването на невинни жертви. Понеже устните молби за милост и справедливост не са резултатни, той пише до коменданта на града, моли се да спрат разстрелите, да се въведе гражданското правосъдие и призовава “Стига кърви. Милост искам, а не жертви казва Светото Писание.”.

Цялата му активност по време на септемврийските събития свидетелства за искрената тревога, себеотрицание и независим дух. Грижата за хората от енорията е без разлика от вярата и убежденията им, от това дали му симпатизират или го приемат като противник. Спомените му завършват с думите “Читателю, аз съм към края. Описах откровено това, което съм преживял. Зная че и политически партии и отделни засегнати лица, ще ми се разсърдят, но какво да правя, ако държех сметка за това, не бих написал нищо за тебе. (...) Дано бъда чут и разбран!”. След 9 септември 1944 г. тази откровеност е осъдена, брошурата е забранена и унищожавана.

Протойерей Йордан Попов е пенсиониран през 1942 г. на 61 години с прослужени за пенсия 41 години, от които като свещеник 35 години.

Сведения за тежката съдба на протойерей Йордан Попов след 1944 г. дава църковният изследовател и писател свещеноиконом Йордан Василев. Отец Йордан Попов и съпругата му Ивана отглеждат и възпитават 9 деца. Трима завършват право, а един е военен пилот. Първият му син Илия, попада в Белене в един ден с баща си. Вторият - Петър, безследно изчезва два месеца след 9 септември. Третият Васил, бивш кмет на с. Дългоделци, е осъден от Народния съд на три години затвор. Капитан Богдан Попйорданов Илиев служил във Въздушни войски, комендант на летищно комендантство Карлово 1945 г., е уволнен от служба през 1946 г., едва 30-годишен. Отец Йордан Попов е задържан след събитията в Унгария през 1956 г., и изпратен в лагера на остров Белене. Там умира на 9 януари 1959 г.

В заключение ще завърша с думите на протойерей Йордан Попов от 1931 г. “Училището, черквата, казармата и всичката българска интелигенция имат свещен дълг да пазят българската независимост като зеницата на очите си. Ние, интелигентите, имаме отговорност пред историята и грядущите поколения за всички събития, станали през наше време. Какво оставяме на поколението? Не е ли това поколение наши синове и дъщери? Нека всички се позамислим! С общи усилия България може да излезе от туй международно, политическо и икономическо положение. Повече самоотрицание, повече любов, повече работа за общото отечество!”