Монт-прес: 1 ноември - ден на св. Иван Рилски и народните будители

ВСЯКА ГОДИНА ОКОЛО 1 НОЕМВРИ

задаваме въпроса:А кои са будителите? Децата изреждат няколко имена; по-възрастните и по-учените се сещат за Паисий, но и за Софроний Врачански (1739-1813), Неофит Бозвели (1785- 1848), Неофит Рилски (1833-1881). Някои стигат и до светите братя и техните ученици. Но все по-рядко се сещат за свети Иван Рилски. А той е в основата на празника, който първоначално ( 1909 г.) е Ден на свети Иван Рилски и народните будители!

Но нека видим написаното от 86-годишния епископ Нестор, доскоро игумен на Лопушанския манастир...

ОБРАЗОВАН ЛИ Е БИЛ СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ?

Знаем за родното място и аскетическите подвизи на св. Иван Рилски; за пътешествието на светите му мощи намираме сведения в житията. Но за това че НЕ Е БИЛ необразован има намек само в житието, оставено ни

(в 1173 г. или 1183 г.) от гръцкия историк Георги Скилица. Първите ученици на св. Иван, виждайки, че владее четмо и писмо, които в ранните християнски години на България можели да се получат само в някой град, веднъж го запитали: “Кой е градът, в който ти се възпита?” (думата “възпитание” тук е употребена в смисъла на “обучение”. И днес ние казваме за някого: той е възпитаник на еди-кое си учебно заведение или школа). Последвал отговор:” Още не е дошло времето това да ви кажа”...

Но най-убедително доказателство за образоваността на Рилския светец е неговият “Завет”, който на 25 март, Благовещение, 941 г., св. Иван оставя на учениците си. Този “Завет” е написан на пергамент, на старобългарски език, изпъстрен е с множество библейски текстове точни цитати от Стария и Новия завет. За този завет проф. Снегаров твърди, че е повлиян от гръцкия книжовен език и е близък до Устава на Студийския манастир в Цариград. Левкийският епископ Партений (1907-1982) открива “поразителна прилика между двата завета на преп. Теодор Студит и св. Иван Рилски”. Той дори има теза, че св. Иван Рилски и старобългарският писател Йоан Екзарх, избягал от столицата Велики Преслав, са едно и също лице; съвпада годината на бягството от двореца с годината на смъртта на Симеон Велики - 927. Същата теза поддържа още един автор: пловдивският митрополит Арсений. Като доказателство на тази теза е и преписката между княз Борис I и цариградския патриарх Фотий, от която се вижда, че нашият цар е подготвял високообразовани за онова време българска висша църковна йерархия. Това са ЙОАН ЕКЗАРХ, презвитер Козма, Петър Черноризец, Черноризец Тодор Доксов. (Псевдоним на някой от тях сигурно е Черноризец Храбър...)

Ако отречем грамотността на св.Иван, то е да отречем истинността на неговия Завет. А според проф. Йордан Иванов той, Заветът, е автентичен в неговата цялост. Все в този ред е и твърдението на доц. Мария Спасова: “Св.Иван Рилски не просто е знаел гръцки, но го е владеел книжовно-богословски”. Автентичността на завета признават и акад. Иван Дуйчев, и еп. Партений, и редица други учени, занимаващи се със старобългарска литература и култура.

Неслучайно в ХII век неизвестен български летописец свързва името на св.Иван Рилски с имената на славянските първоучители и техните ученици: “С похвала да се славят Карил Философ и брат му Методий, а заедно с тях и отец Йоан от Рилската пустиня...”/ Приписка към служба на Тодорова събота от Григоровичовия триод/.

.....................

Руският академик Дмитрий Лихачов е категоричен:

БЪЛГАРИЯ Е ДЪРЖАВА НА ДУХА