Монт-прес: В село Балювица блика лековита вода за очите

“От тази вода прогледнах, яви ми се истинско сияние и усетих лъчите на слънцето. Вече виждам живата природа. От мен да знаете - загубиш ли зрението си сякаш губиш целия свят”, споделя 68-годишната баба Гроздалина Цвeтанова. Живеела в мрак и тъга, че не можела да вижда хората, близките си, да се радва на внучето си. А именно внуците я спасили. Редовно й носели вода от аязмото. Изминавали стръмния път път заради нея.

Свещената вода от язмото край берковското село Балювица лекува предимно очите. Вестта върви от уста на уста и се предава от поколение на поколение. Самото място е живописно, обвеяно от мистерии.

Лековитото кладенче съществува от векове, но след земетресението във Вранча през 1977 година било затрупано от скали. След това чудото станало, огромните камъни сами се наместили и бистрото ручейче потекло. Възстановено е на 29 юли 2005 година и осветено от епископ Нестор. 250 метрова екопътека отвежда хората до целебния извор, където миряни са окачили икони на Света Богородица и на Исус Христос. Водата съдържа магнезиий и лекува най-вече очите и заболявания на нервната система, обяснява кметският наместник на Балювица Тодор Милков и показва сертификат за нея. Хора дошли чак от Добрич, Русе и Варна твърдят, че помага и при колит и язва, изчезвали и пърхота и разни петна по кожата.

Родителите на 16-годишно момче от Плевен дошли и направили малка мраморна плоча с надпис “Лековно кладенче”. Това бил техният жест към селото в знак на благодарност, че синът им се излекувал от рани по лицето и главата, раказва кметският намесник. Той с гордост показва водопадите и разкрива, че открил още един лековит извор и ще направи чешма за гостите. Самият отец Йосиф, бивш игумен на черквата “Света Троица”, който сега служи в София, намалил диоптрите си от 6 и половина на четири след измиване с чудодейната вода в продължение на 3 месеца. Сега се хвали, че очилата дори му пречат при четене. Малцината туристи (по 50-тина на ден), опитали от бистрата ледена вода, която не променя нито вида си, нито вкуса си, за дълго време след наливане, подозират, че тя съдържа истинско злато. Други разправят, че усилвала апетита на бледи и анемични деца. Преди години иманяри изровили околностите и скалите да търсят злато, но вместо съкровища намерили книги.

Пътят до целебния извор минава покрай гробището и черквата.

Местните жители си спомнят от преданието, че селото се намирало в землището на 2 километра по-далеч. Тогава селището се казвало Рагьовец. Според преданието бил убит един турчин и от страх за отмъщение жителите се преселили на по-закътано място. Красивата местност наблизо носи наименованието “Магерското” и крие загадки. Книги са намерени в скалите над сакралния лечебен извор.

“Нашето село плаче за сериозни исторически и археологически проучвания, гробището ни е средновековно”, казва кметският наместник Тодор Милков.

Мястото наистина е райско, неслучайно често в процепите на скалите се виждат и странните очертания на НЛО, разказват смаяните жители.

В гробището има и друг странен клетвен паметник. На него пише, че който отсече дърво ще се затрие. Заклинанието се сбъднало и двама мъже, дръзнали да отсекат два ясена, бързо намерили смъртта си. Мъж от Лом, дръзнал да задигне иконите от храма през 1999 година пък скоропостижно починал, спомня си Тодор Милков.

Че мястото е дарено от Бога е видно и от наличието на лечебния извор. Наоколо е плодоносно, отглеждат се и пчелни кошери и се добива също целебен мед.

Опасват го две пенливи реки Манастирска и Бакировец, които се сливат в една. Камъните са чисти, водата нашепва за тайнствени пътешествия. За да привлекат повече страдащи и вярващи, видинският митрополит Дометиан наредил сега черквата да се отваря всеки ден, за да могат хората да се молят за здраве.