Монт-прес: Загадъчната Люба Кутинчева

Люба Кутинчева позира пред Хеопсовата пирамида. Семейство Кутинчеви избягва репресиите, заминавайки за България, а самата Люба отива в Цариград при свой чичо.

Възможно ли е млада българка да обиколи десетки страни в Европа, Африка, Близкия и Далечния изток в началото на миналия век? Отговор на този въпрос дава документалната изложба в Държавния архив - Монтана, посветена на първата наша пътешественичка Люба Кутинчева. Експозицията бе открита на 8 март по повод Международния ден на жената 8 март.

Животът на родената на 15 май 1910 г. в Търново Люба е изпълнен с интересни и загадъчни случки, но и с много перипетии. В изложбата са събрани снимки, писма и документи за живота й. Повече за малко познатата наша сънародничка разказа главният експерт Мариян Замфиров.

“Кутинчева е сред най-невероятните личности в българската история преди Втората световна война. Невероятно е, че е посетила толкова много страни по онова време, че се е срещала с изключителни личности, много държавници, духовници, дипломати, военни. Животът й е обвит в мистерия”, отбеляза Замфиров.

Люба произхожда от семейство на интелектуалци - майка й е музикант, а баща й - лекар. Когато е на 2 години, те се преместват в Силистра, която малко по-късно минава под румънско управление. Като ученичка заедно с баща си участва в Добруджанската революционна организация. Учи във френски колеж, а заради дейността срещу асимилацията на българите е преследвана и бяга у нас. По-късно отива в Турция, където изнася сказки в големите градове за България. Със спечелените от тях пари от тях тръгва да обикаля света, придружавана от Никола Кутинчев - представя го като агроном, който е нейн баща. 19-годишна тя вече е в днешна Йордания, приета е от тогавашния крал. После посещава Палестина, Сирия, Египет. В архива й архив има снимки от църквата “Възкресение Христово”, пирамидите и сфинкса в Гиза. Продължава да пътешества и да се среща с високопоставени личности - султани, шейхове, полицейски управители, губернатори, религиозни водачи. През 1930 г. вече е в Багдад и е приета от краля и министър-председателя. После се отправя към Иран, стига до Саудитска Арабия, Пакистан, Индия, Бирма, Тайланд, Китай, Япония, окупираната от японците Манджурия, остров Сахалин. Някъде по пътя Никола Кутинчев сякаш се изпарява, но тя продължава. В Шанхай е отвлечена заедно с две англичанки и освободена срещу откуп от 5000 долара. Знае се, че е в контакт със съветския посланик в Япония. В Индия се среща с Махатма Ганди, сестра му и Рабиндранат Тагор.

“Всички високопоставени личности пишат в дневника й, който прилича по-скоро на лексикон, пожелания”, подчерта главният експерт.

През 1935 г. отива в Париж и продължава образованието си, като следва журналистика и френска филология. Става кореспондент на вестник “Ле матин” и заминава за Испания, а след това за Испанско Мароко, Южна Африка и Мадагскар. В началото на 1939 г. се връща във Франция, където завършва следването си. Същата година се омъжва за журналиста Александър Дагоров. Люба Кутинчева свободно владее френски, румънски, турски и руски език, а при пътуванията си научава арабски език и есперанто. През 1942 г. издава книгата “Япония - лични впечатления, наблюдения и проучвания”. В края на 60-те години Люба Кутинчева дарява архива си. Сама описва всичките материали. През 1992 г. от Държавния архив разпространяват съобщение, в което молят знаещите нещо за нея, да се обадят. И тя самата звънва още на следващия ден. Умира на 20 септември 1998 г. в София.

На таблата, подредени във фоайето на монтанския архив, може да бъдат видени десетки документи и много интересни снимки от пътешествията на Люба Кутинчева по цял свят. Върху тях са и пожеланията на хората, писали в дневника й, но преведени и на български. Изложбата ще остане до 25 март.