Бр. 44 (2550), год. ХХХ, 12 - 18 ноември 2019 г. | Начало | Архив | Търсене | Реклама | За нас | Контакт |

Монтана
Политика
Икономика
Общество
Култура
Коментари
Крими
Спорт
Имоти


АПИС е пионер и доказал се лидер в областта на разработването, усъвършенстването и продажбата на правно-информационни системи в България.


FreeCurrencyRates.com



eXTReMe Tracker



Везни
Да помечтаем за приятел
Янка АПОСТОЛОВА
За какво мечтаете? Питали ли сте се поне веднъж? Изобщо остава ли ви време за мечти? Толкова обикновени въпроси, а затрудняват, нали? Направих си труда, да ги задам на познати и непознати. И знаете ли какво отговориха повечето? Искаха пари - много от тях. Тук-таме някой си пожелаваше здраве. Един каза презокеанско пътешествие. И това е. Никой не мечтае за свобода. Може би, защото не знаем, какво е това или пък го имаме в изобилие... Нали сте чували, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Излиза, че ние сме малки хорица. Защото да имаш милион в зелено зад гърба, не означава непременно щастие.
А знаем ли, какво е щастие? Можем ли да го дефинираме? Всъщност налага ли се, защото и то е ограничено от самите нас. И до такава степен, че чак ни боли от тези лимити. Вероятно затова залагаме на страха и омразата в ежедневието. Боим се, някой нещо да не каже, някого да не заговорим, да не поемем отговорност... А мразим всичко и всички. Човекът на другия край на улицата се усмихва. Защо в това време се смее този... И тук сипем такива епитети, че съседите завиждат за богатия речник.
Обградени от вражда и нетолерантност загърбваме красотата на милите думи, на човешкото отношение, на природата дори. И как не, като наоколо е сивота, готови сме да се омаскарим, независимо, че до вчера сме били приятели. Хвърляме огън и жупел. Това го можем. А после се оплакваме и то много сполучливо. Все някой е виновен, все не сме разбрани. И се сещам за една реплика на ненадминатия Григор Вачков от прекрасния български филм “Мъжи времена” едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш. Та ако се върнем на мечтите, но онези истинските и си набележим поне една, а после положим повечко усилия да я осъществим, ежедневието ни ще е по-красиво. В този ред на мисли, ако осъзнаем, че щастието не е шестицата от тотото, а усмивката на дете, ще се почувстваме на седмото небе. И защото малко хора знаят, какви чувства бушуват в нас и кога са на път да изригнат, а още по-малко биха ни подали ръка, когато паднем, дали не е време да помечтаем за истински приятел, с когато да споделим голямото щастие!

| Назад |
Материалите в този сайт са обект на авторско право. При използване на информация от Монт-прес ONLINE позоваването е задължително.
Включването на връзки към публикации в Интернет Монт-прес ONLINE е свободно.
©1990-2015 Powered by Advirso