Бр. 3 (2607), год. ХХХII, 16 - 22 февруари 2021 г | Начало | Архив | Търсене | Реклама | За нас | Контакт |

Монтана
Политика
Икономика
Общество
Култура
Коментари
Крими
Спорт
Имоти


АПИС е пионер и доказал се лидер в областта на разработването, усъвършенстването и продажбата на правно-информационни системи в България.


FreeCurrencyRates.com



eXTReMe Tracker



Старите граждани
Кирил Веренишки - фердинандският майстор на вършачки
Йордан Герасимов
На снимка на вършачката от 1936 г. с персонала на работилницата, една от дъщерите на Кирил Веренишки, показва старателно изписаната цифра 9 - поредния номер на произведената вършачка.
Кирил Веренишки (Кирил Иванов Колев) е майстор-занаятчия, машиностроител и предприемач, създател на едни от първите български земеделски машини през първата половина на ХХ век.
Роден е на 28 май, 1898 г. в с. Долна Вереница, Фердинандско, в семейството на Иван Колов - земеделец и Кремена Иванова - домакиня. Израства като единствено момче в многолюдното семейство, но остава сирак и не успява да получи добро образование. Завършва трето отделение в родното си село, след което става чирак, по-късно калфа в железарска работилница в гр. Фердинанд. Още в ранните си години проявява любознателност и наклонност към занаятите и изобретенията - сам построява дървен велосипед, с който изминава разстоянието от 8 км от с. Д. Вереница до гр. Фердинанд. Според сведения на наследниците му е бил пленник в Сърбия по време на Първата световна война.
На 22 годишна възраст завършва машинно-технически курс в Държавно земеделско училище в с. Кнежа и получава Свидетелство за управление на земеделски оръдия и машини (1920 г.). В следващите години продължава да работи, като усъвършенства и своята квалификация - подготвя се за изпити и получава две майсторски свидетелства. Първото през 1924 г. за “Майстор по железаро-монтьорския занаят”, а второто през 1926 г. когато е провъзгласен за “Градски майстор по шлосерство и стругарство”. Свидетелствата са издадени след успешно положени изпити пред Русенската търговско-индустриална камара.
Създава семейство като се оженва за Ивана, дъщеря на заможния фердинандски жител Атанас Камарашки, построява собствена къща и работилница на ул. “В. Търново” № 4 - зад Държавната болница в гр. Фердинанд. В семейството се раждат четири дъщери - Младенка, Виолета и близначките Лидия и Лилия.
През 1927 г. открива работилница “Стругъ”, в която се изработват и поправят различни земеделски и индустриални машини. Обява за откриването на работилницата е публикувана във фердинандския вестник “Наше слово” през м. април 1927 г. Сред най-крупните технически постижения на работилница “Стругъ” през първата половина на миналия век са изработените в нея вършачки и трактор - едни от първите български земеделски машини. Машиностроителната работилница “Стругъ” е обзаведена с най-новите комплекти машини и инструменти. В нея се извършва прецизно всякакъв вид стругарска работа, поправят се земеделски и дърводелски машини, мелнични сита, дараци, чепкала, автомобили, маслодайни, цигларски и други машини. Приемат се стари и изгорели вършачки (батози) за генерален ремонт и др. Работата се извършва бързо, точно и трайно, на износни цени. Като дългогодишен механик Кирил Веренишки дава безплатни съвети и упътвания на всички, които желаят да се снабдят със земеделска и друга техника. Най-новото - в работилницата се изработват “нови вършачки (батози) с дървена конструкция от 3-5 конски сили със съчмени лагери, зъбен барабан, вътрешен апарат за дребна и мека слама, приготвени специално за местните условия”.
С производството на вършачки по собствен проект в края на 20-те години на миналия век, Кирил Веренишки поставя в гр. Фердинанд начало на крупното българско земеделско машиностроене. Едва през 1939 г. русенската фабрика “Мюлхаупт” произвежда вършачка, считана официално за “първата българска вършачка”.
На Културно-стопанска изложба в гр. Фердинанд през август 1935 г., Кирил Веренишки представя една батоза (вършачка), изработена от него. Кметът на града Гоцо Митов изтъква в своето изложение: “През изтеклата 1935 г. устроихме Втора стопанска изложба заедно с птицевъдна изложба. Тук участваха вече повече изложители, над 350 с по-крупни изделия. Нашият съгражданин Киро Иванов изложи една батоза изработена от него с всички преимущества”.
На снимка на вършачката от 1936 г. с персонала на работилницата, една от дъщерите на Кирил Веренишки, показва старателно изписаната цифра 9 - поредния номер на произведената вършачка. От 1927 г. до 1936 г. в работилница “Стругъ” са произведени 9 вършачки. В нея са работили около 20 работника, наети и обучавани от Кирил Веренишки. Те се трудели на смени, за да не загасне пещта в леярната. За тях той е бил не само собственик на предприятието и уважаван майстор, но и техен другар, помогнал им да усвоят монтьорската професия. На мнозина от тях е кумувал по време на техните сватби.
През април 1936 г. Кирил Веренишки участва с изработена от него вършачка на IV-ти мострен панаир - Пловдив, където са представени 1800 изложители. Машината е транспортирана с влак от гара Фердинанд до гара Пловдив и обратно. За своето участие получава премия от 100 000 лева и Почетна грамота.
Заедно с производството на вършачки в работилницата се изработва трактор, по неизвестен проект, за задвижване агрегатите на вършачката. На снимка на трактора с К. Веренишки, съхранявана в Националния земеделски музей в София има дата “1936-1937 г.” Тези данни показват, че тракторът на Кирил Веренишки е произведен повече от едно десетилетие преди официално определяния като “първи български трактор Мофаг-2” от 1949 г. - дело на “Завод-15” в Карлово.
Освен вършачки и трактори, в работилница “Стругъ” са произвеждани сеялки, сламопреси, фрезмашини, шепинг-машини, стругове и др. Те са по-евтини и не отстъпват по качество на вносните, поради което са предпочитани от българските клиенти. На произведените многобройни машини в работилницата на Кирил Веренишки е поставeна фабрично-заводска табелка /художествено изработена медна пластина/ с наименование “МАШИННА РАБОТИЛНИЦА “СТРУГЪ” - КИРИЛ ИВ. ВЕРЕНИШКИ и & - ГР. ФЕРДИНАНД” с инвентарен номер на изделието.
Името на Кирил Веренишки става известно във Фердинандска околия и в съседните райони. Успешната му дейност на талантлив майстор и изобретател е прекратена през декември 1947 г. когато по силата на Закона за национализация на частните индустриални и минни предприятия, Машинно-строителната работилница “Стругъ” е национализирана и прекратява своята дейност. През 1950 г. работилницата е предадена на МТС - Михайловград. Известно време Кирил Веренишки остава да работи в МТС като майстор по ремонта на земеделските машини, но условията не му позволяват да разгърне своите способности и напуска работа.
Преселва се със семейството си в София, закупува жилище до Министерство на земеделието и постъпва на работа в машиностроителния завод “23 декември”. В мазето на своя апартамент обзавежда работилница и продължава да изработва машини и приспособления - машина за изработване и циклене на паркет по италиански модел. Построява и въртящата се сцена на Софийската народна опера.
Със своята промишлена дейност Кирил Веренишки се стреми да облекчи тежкия и непривлекателен труд на своите съселяни и на земеделците от гр. Фердинанд и околията. Вследствие на променената социално-икономическа обстановка в страната обаче, не успява да осъществи докрай своите планове и проекти в машиностроенето, но оставя името си сред първите производители на земеделска техника в България.
Умира в София през 1973 г., изпратен от своите близки, познати и признателни граждани на Михайловград. В днешния град Монтана, където осъществява своите способности на талантлив майстор, машиностроител и предприемач, и успява да получи заслужено признание, днес името и делото му са незаслужено забравени.
За популяризиране на неговия принос в развитието на земеделското машиностроене би спомогнало учредяването в негова памет на ежегодна награда за предприемачество, както и поставяне на паметен знак на улица “Велико Търново” № 4, - мястото на неговата къща и работилница. Тъй като няма запазени машини произведени в работилница “Струг”, би могло да се изработи умален модел на първата българска вършачка и да се експонира в Регионалния историческия музей - Монтана.

| Назад |
Материалите в този сайт са обект на авторско право. При използване на информация от Монт-прес ONLINE позоваването е задължително.
Включването на връзки към публикации в Интернет Монт-прес ONLINE е свободно.
©1990-2020 Powered by Advirso