Монт-прес: Да гласувам или не

Седмите поред парламентарни избори не предизвикват кой знае какъв интерес сред жителите и гостите на Монтана. Хората не очакват нищо да се промени, повечето дори не са сигурни, че ще гласуват. Това показва кратка анкета, в която се включиха двайсетина граждани. Голяма част от тях се съгласиха да споделят мнението си с условието, че ще останат анонимни. Най-общо хората заявиха - в парламента ще влязат същите партии, ще продължат да се карат и да се обвиняват за щяло и нещяло, голяма е вероятността отново да гласуваме след три-четири месеца.

Васил Иванов не гласува от години, защото вече не вярва на политиците. В началото на 90-те години бил убеден, че всичко се променя към добро. Но действителността го опровергала, а партиите го разочаровали.

“Едни и същи хора, водени от принципа “Аз съм с таз, която е на власт”, обикалят от централа на централа, стават активисти, влизат в листи. И можеш да ги видиш навсякъде - целият политически спектър е техен, без значение ляво, дясно, център. Как да им вярвам? Сигурен съм, че една част от тях и на тези избори ще се кандидатират, само не зная от коя партия. Затова съм се оставил в ръцете на Бог, нека той да решава за мен”, обобщава Иванов и е категоричен, че в края на октомври отново няма да отиде до урните.

Приблизително същото е мнението на още няколко човека. У нас имаме толкова много партии, основават се, разцепват се, вливат се, разпадат се, разливат се и се преливат. И би било добре, ако можеше поне една малка фракцийка да изберем, но няма как. Уж имат идеи, уж са със сходни цели и приоритети, а щом стане дума за кокала, забравят всичко. Това казваха гражданите.

Стефка Петрова цитира известния писател Иво Иванов, според когото страната ни е много фрагментирана, а политическата класа е доста компрометирана.

“Лично аз не вярвам в реалната промяна. От кога слушаме за нея? А какво се е променило? Мога да задам още много въпроси, но няма да получа отговор, а ако все пак го намеря - изобщо няма да ми хареса. Не вярвам в резултатността на изборите вече. Колкото и да говорим за честни избори, гласове се купуват и това е ясно на всички - от правителството през полицията до пенсионера от най-малкото село у нас. Та накратко, няма да продам гласа си, но няма да гласувам този път. Не виждам смисъл”, отбелязва Петрова.

Никой, съвсем никой не се опитва днес да решава проблемите на селото, града, хората. Вземат се едни решения - за благото на всички, но ефектът за обикновените граждани е нулев, смята дядо Петър Петров.

“Доста съм видял и мога да си направя свои изводи, въпреки че нямам висше образование. Най-краткият е - у нас парите са облечени с власт, а властта - с пари. Кажете ми, как да гласувам за някого, който дори не ме вижда, когато говори с мен. Стои отсреща, разказва, как ще потече мед и масло от чешмите и мисли, как в понеделник ще отскочи до Гърция, за да отдъхне. Поне това чух на среща от предишни избори. Не знаеше човекът, че съм зад него. А дали ще гласувам? Ако здравето ми позволи, на всяка цена. Защото ако всички кажем “Не искам да пусна бюлетина“, докъде ще стигнем? Как ще я караме? Ще може ли да погледнем внуците си в очите и да им кажем, остани тук, не заминавай в чужбина”, попита дядо Петър.

У нас няма лидери. Как да симпатизирам на партиен водач, който с апломб по националното радио заявява, че у нас няма черква, посветена на светите братя Кирил и Методий? Разбирам, че няма как да знае храмовете в Монтана, но той е учил в София, а там такъв има, категоричен е Георги Петров.

“Пък и хората на този лидер не са кой знае колко читави. Не си проверяват информацията, стараят се да вдигнат шум и само толкова. Сега за участие във вота са се регистрирали 24 партии и девет коалиции. Не вярвам, че това изобилие ще доведе до нещо добро. Не казвам, че две партии и тоталитаризъм са нужни, опази, Боже. А и смятам, че избирателната активност ще е изключително ниска. Затова не виждам стабилно мнозинство и редовно правителство“, прогнозира той.

Част от анкетираните изразиха мнение, че “разцепването” на политическите сили евентуално би намалило броя на влезлите в парламента. Това би могло да спомогне за по-слабото фрагментиране на състава му, но ниската избирателна активност ще е проблем. Хората вече са уморени от избори, от липсата на предложения и на ефект, от изгряването на политическа свръхнова, която много бързо угасва, въпреки събраните гласове, от непрекъснатите размени на нападки и обвинения, а безнадеждността и апатията си казват думата. Какво ще се случи на 27 октомври, предстои да видим. А после предстоят и анализи.