Монт-прес: Късокосмести говеда с CRISPR

Американската Агенция за контрол на храните и лекарствата (FDA) одобри за използване в селското стопанство говеда, които са генетично модифицирани с CRISPR/Cas, за да имат намален растеж на космите. Смята се, че по-късият косъм позволява на говедата по-лесно да издържат на горещото време и по този начин по-бързо да наддават на тегло. Предполагаемите предимства на прилагането на генната ножица обаче са съмнителни, а желаните характеристики могат да бъдат постигнати и с помощта на конвенционалното развъждане.

Животните ще бъдат предлагани на пазара от фирма Recombinetics и свързаната с нея компания Acceligen, които също са подали патенти за говедата. Компаниите са използвали CRISPR/Cas за промяна на гените на рецептора за хормона пролактин. Целта е била да се произведе говедо с намален растеж на космите. Това е развъден признак, наречен SLICK, който вече е познат в традиционното животновъдство. Според различни проучвания животните с тази черта са в състояние да се справят по-добре с по-високите температури на околната среда.

Това е вторият опит в САЩ за пускане на пазара на говеда с CRISPR/Cas. През 2019 г. Агенцията за контрол на храните и лекарствата (FDA) отхвърли одобрението на говеда без рога, създадени с помощта на новото генно инженерство, след като станаха ясни сериозни недостатъци, които се предават и на следващото поколение. Всички генетично модифицирани говеда трябваше да бъдат заклани.

Нежелани генетични промени са открити и при одобрените говеда Recombinetics, въпреки че Американската агенция за контрол на храните и лекарствата счита, че те са по-малко сериозни. В същото време данните, предоставени от FDA, не съдържат индикации дали животните ще останат здрави през целия си живот. Причината: изследвани са само четири телета, едно от които не е било генно модифицирано, вероятно защото генната ножица не е сработила според очакванията. Друго теле почина неочаквано, но FDA приема, че този инцидент не е свързан с генетичната интервенция.

За производството на говедата генните ножици са били инжектирани в ембриони, които след това са били прехвърлени на сурогатни крави-майки. Известно е, че този процес е свързан с неуспехи и също така води до появата на болни животни. Забележително е, че нито едно от “успешно” генноинженерните животни не показва предвидените промени последователно във всички клетки на тялото си. Това явление е известно като генетичен мозаицизъм или образуване на химери.

Експертите също така предупреждават, че размножителен материал от животните, като например сперма, може да бъде внесен в ЕС. Ако размножителният материал от генетично модифицирани животни се внася без ефективен контрол, този генетичен материал и евентуалните наследствени дефекти могат да се разпространят бързо в стадата в цяла Европа.

Извод: Техническите възможности позволяват всичко, което изглежда възможно и продаваемо, да бъде изпробвано. В този случай генното инженерство е използвано за “производство” и патентоване на развъден признак, който вече е известен в конвенционалното развъждане и не води до никаквизначителни предимства. От друга страна, несигурността, свързана с непреднамерените генетични промени, допълнителните експерименти с животни и последиците от патентоването, вероятно ще възпрат много собственици и селекционери на животни.