Бр. 43 (2599), год. ХХХI, 17 - 23 ноември 2020 г | Начало | Архив | Търсене | Реклама | За нас | Контакт |

Монтана
Политика
Икономика
Общество
Култура
Коментари
Крими
Спорт
Имоти


АПИС е пионер и доказал се лидер в областта на разработването, усъвършенстването и продажбата на правно-информационни системи в България.


FreeCurrencyRates.com



eXTReMe Tracker



Следите по камъка остават още от 2-ри век
Борислав Каменов
Римската Монтанска крепост в тази си част, която е разкрита за посещения има овална форма с издължаване от града към бившия Ловен дом. Тя със сигурност не е била само в тези 2 декара застроена площ. Преди разрушаване на колонадата от мрамор е очевидно, че крепостта е продължавала и нагоре по Баира.
Не е възможно само в тези 2 декара да са били настанени римските легиони. Нека сравним, какво е известното за втори век от Римската империя и свързаното и в България.
Три са такива римски градове в българските земи днес - Рициария, Ескус до с.Гиген и Делтум до Бургас. С цел подобряване на управлението император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица. Горна Мизия има за столица Вимина циум, а Долна Мизия е със столица Нове/сегашния Свищов.
В долнодунавската област са настанени военни части /военен протекторат/. В тази част са два римски легиона и се управляват с декрети на римския император. Към тях са придадени градове - колонии.
От средната част на овалната сега съществуваща част на монтанската крепост тръгват два зида като два лъча в ляво и в дясно, но докъде се простират, все още остава неизяснено. Според мен те продължават поне 2 км. Левият зид в голямата си част, поне тази известната, беше разрушена при строителството на язовира. Десният зид е по-ясно очертан. От него има следи и днес. Много вероятно да е продължавал по контурите на Баира и покрай Чуката, където е 7-етажната сграда на пощата да продължава и през гората в посока Веренишко Бърдо.
В Античния град Рициария при с. Арчар иманяри са разрушили зидове на Резиденцията в античния град. Направили са 10 изкопа с дълбочина над метър. Монтанските иманяри пък копаят в зида на гората в Баира от страната на Парта в ляво от една седловина, по която има черен горски стръмен път - единствен пресичащ гората напряко от Парта към билото на Баира. Тук камъните от зида, които са тип ломен камък, са два изкопа, но за разлика от арчарските са дълбоки по около 3 метра. И в крепостта на Арчар има Храм на Диана. Вдясно от пътя през гората към Баира има и вход за пещера, който е запушен.
В другите две пещери на Баира, едната от които преди да се засади боровата гора, през тесния и наклонен път, а след 10-на метра почти отвесен и вече много широк можеше човек да се спусне и до подземната река. Дали и римляните са имали достъп до подземната река. Според мен това е напълно възможно, защото са известни с построените си виадукти и всякакви съоръжения за докарване на вода до населените места.
На Чуката, откъм страната на Монтана, върху плоски скали има издълбани букви наподобяващи ръкописните букви: т и щ. Има и символ като тризъбец и още няколко, които не знам на какво да оприлича.
Римския цимент, от който са строени или тухлите и каменните блокове, с които са били споени повечето зидове от Римско време, с времето продължава да “зрее” и постепенно се превръща в скала с твърдината на гранит. Тайната съставка е известна като поцолан - вид вулканична пепел. Поцуланът е смес от силициев оксид и алуминиев оксид, която влиза в реакция с калцивият хидроокис при наличие на вода. Тази смес придобива циментови свойства.
В долината на Парта в горната част, там където започва гората, е единствения извор, останал за сега в района. Преди 50-60 години имаше още три кладенчета, от които извираше вода, но вече са пресъхнали. Точно в горната част, където свършва откритата част и дола става изведнъж дълбок, се предполага, че е римския кладенец. За него съм чувал да се говори, че е построен от ломен камък, който се редува със същите тухли, каквито са на крепостта. Възможно е и да е спояван с поцулан.
Ако предположим, че на Баира са живели богатите, заградени в крепост, то напълно логично е бедните или плебейте да са живели в Парта около този кладенец.
С разрастване на империята римско гражданство е било давано от Сената на лоялните граждани на съюзни градове и племена. През II век, от който датира и Монтанската крепост, император Каракала издал едикт, даряващ на всички жители на империята римско гражданство. Така за пръв път в Античната история на Европа възникнала космополитна държава, в която независимо от етноса и религиозното изповедание всички народи имали едно гражданство, а също равни права и задължения... Монтана необосновано се смята за град от това, че Кутловица е станало град Фердинанд. Ние сме си град още от II век...

| Назад |
Материалите в този сайт са обект на авторско право. При използване на информация от Монт-прес ONLINE позоваването е задължително.
Включването на връзки към публикации в Интернет Монт-прес ONLINE е свободно.
©1990-2020 Powered by Advirso