r sЂ._49_(1989),_rіrѕrґ._rҐrҐiii,_28_sЋrЅrё_-_2_sЋr»rё_2012_rі. | Начало | Архив | Реклама | За нас | Контакт |

Монтана
Политика
Икономика
Общество
Култура
Коментари
Крими
Спорт
Имоти






eXTReMe Tracker



Ръчното тъкане на килими и гоблени ще остане гордостта на Чипровци
За занаята разказват две от килимарките на китното градче
Рени ХРИСТОВА
Ванюшка Иванова тъче килим, чийто модел е наречен “пролетна лоза”
В Чипровци не са останали много килимарки, но тези, които продължават да тъчат, работят с огромна любов.
Една от тях е Ванюшка Иванова, на 58 години. Тъче килим, чийто модел е наречен “пролетна лоза”.
“От ученичка тъка, майка ми и баща ми са ме учили. За да се изтъче голям килим от 6 квадрата например, всеки ден трябва да тъчеш, но само една жена не може, максимум три жени трябва да тъкат.”
Питам Ванюшка не я ли заболява гърба, ръцете, пръстите.
“Заболява, да, защото непрекъснато ръцете ти вървят нагоре-надолу. Но ми е интересно, това си е наша традиция, занаят си ни е. Младите момичета усвояват, ако имат желание, иначе не искат много. Търсят сега компютри повече.”
Сред утвърдените майстори на килими и гоблени е и Севка Бардинска, на 68 години. Работи върху част от картина, намерена в книга.
“Това, което искам зад основата, е да имам този така наречен работен картон, на който са нанесени контурите. Тук няма чисти цветове, има няколко цвята и накрая излиза един общ цвят. В самото начало съм работила с художници, и то с най-известните - Марин Върбанов, Евелина Пирова... По-късно започнах картини, икони - иконите ми бяха любими. Преди години имаше един голям цех с жени, които работехме чипровски килими, това беше хляба на чипровчани. Аз 11 години бях в Гърция, сега се прибирам, като мислех, че ако седна на стана, няма да мога да работя, въпреки че основното - тъканта, я знаеш, но то не е само тъкан в гоблена. Тук трябва да боравиш с цветове, да си спокоен, да не те притеснява нищо, за да може да мислиш и работиш... Но ето че се оказа, че нищо не съм забравила, всичко си е така, както си е било преди 30 години. Малко трудничко изкуство. Трудно, но приятно... Как да ви кажа, все едно че една жена очаква бебето си да се роди, да го види, и ти става като една рожба, когато трябва да го продадеш ти е много болно, много трудно, но при наличие, че трябва да оцеляваш, съгласяваш се с всичко и го продаваш.”

| Назад |
Материалите в този сайт са обект на авторско право. При използване на информация от Монт-прес ONLINE позоваването е задължително.
Включването на връзки към публикации в Интернет Монт-прес ONLINE е свободно.
©1990-2020 Powered by Advirso