Бр. 5 (2802), год. ХХХVI, 4 - 10 февруари 2025 г. | Начало | Реклама | За нас | Контакт |

Монтана
Политика
Икономика
Общество
Култура
Коментари
Крими
Спорт
Имоти






eXTReMe Tracker



Социалната сигурност на приемните родители е ключов въпрос
Апостол ЯНКОВ
Александър Миланов: Сменихме табелите на домовете, но не и отношението си към изоставените деца
Монтана е сред областите с най-много професионални приемни семейства. Регионът ни дели третото място заедно с Шумен. Пред нас са само Варна и Хасково. Това стана ясно по време на две обучения за обмяна на опит в тази сфера, организирани от Националната асоциация за приемна грижа.
Приемните семейства в област Монтана са 93, колкото са и в Шумен. Пред нас са Варна - със 119 и Хасково - със 103. Четвъртата позиция е за Пазарджик (92). Данните на НАПГ показват, че през изтеклата година средномесечният брой утвърдени приемни семейства за цялата страна е 1638, но приемни деца са настанени само в 1239 от тях, което означава, че във всяко четвърто няма. По този показател в челото е Търговище, където без настанени деца са над 67 процента от семействата. Следват Добрич и Кърджали с над 40 на сто. Данните на социалното министерство сочат, че в края на миналия ноември в центровете за настаняване от семеен тип има около 3000 подрастващи.
Сравнително малката разлика в заплащането не е мотивираща за семействата да поемат грижата за повече деца, което е предпоставка за разделяне на братя и сестри, отбеляза председателят на асоциацията Александър Миланов. Само едно професионално семейство се грижи за 4 и повече деца. Едва 14 са дали дом на 3 деца. По две са настанени в 149 семейства, а за едно се грижат 1075 семейства. През изтеклата година при приемни родители средно на месец са живели 1480 подрастващи, като 151 от тях са с увреждания. Най-много - 501 хлапета, са на възраст до 3 години, от които с увреждания са 18, от 3 до 6 г. са 306, от 6 до 14 г. са 457, а между 14 и 18 г. - 215 тийнейджъри.
“Според законодателството, отнасящо се до закрилата на децата в България, бебетата до 3 години не могат да бъдат настанявани в специализирани институции - такива у нас за малчугани са само четири, което обяснява и водещото място на броя на тези деца в приемна грижа”, поясни Миланов.
Социалната сигурност на приемните родители е ключов въпрос. Професионалните приемни родители в България са наети на граждански договори, което означава, че нямат осигурителни права за трайна болест, безработица или майчинство. Освен това, между настаняванията на деца, те остават без доходи, което създава финансова несигурност и демотивира потенциалните кандидати.
Според социологическо проучване, проведено от НАПГ, едва 15 на сто от българите биха станали приемни родители, 68 на сто категорично отказват, а 17 процента не могат да преценят дали биха приели такава роля. Жените са по-склонни да станат приемни родители в сравнение с мъжете.
“Тези данни са тревожни, тъй като показват ниска обществена готовност да се подкрепят деца чрез приемно родителство. Причините за този отказ са различни, но основният фактор е липсата на достатъчна информация и разбиране за процеса на приемно родителство”, посочи Миланов.
По думите му, по-високият икономически статус има връзка с по-голяма готовност за приемна грижа - хората с доходи над 2000 лв. проявяват значително по-голям интерес (21%), отколкото тези с по-ниски доходи. Образованието също има ключова роля - хората с висше образование са значително по-склонни да обмислят приемна грижа, като 29 на сто от тях заявяват готовност, в сравнение с 13 на сто при тези със средно образование.
Обученията се провеждат в рамките на инициативата “Правото на европейска приемна грижа като гарант за правата на децата в България“, която е чат от проекта “Права и ценности“, финансиран от Фондация “Работилница за граждански инициативи” и Европейския съюз.

| Назад |
Материалите в този сайт са обект на авторско право. При използване на информация от Монт-прес ONLINE позоваването е задължително.
Включването на връзки към публикации в Интернет Монт-прес ONLINE е свободно.
©1990-2020 Powered by Advirso