Монтана
Политика
Икономика
Общество
Култура
Коментари
Крими
Спорт
Имоти
|
Разкриха древен военен лагер в Лом
Янка АПОСТОЛОВА
По-ранен лагер от досега проучените, принадлежал на неидентифицирана военна част, лагерувала при днешния Лом през първата половина на I век, са открили в хода на приключилите вече разкопки в местния квартал “Калетата” археолозите. За седма поредна година се изследва участък до западната крепостна стена на късноантичната крепост в крайдунавския град. Това съобщи ръководителят на разкопките главен асистент д-р Владислав Живков от Националния археологически институт с музей при БАН.
Разкопките в квартал “Калетата” са започнали през 80-те години на миналия век. Началото е поставено през 1986 г. от Валери Стоичков. Проучванията сега са с акцент върху по-ранните периоди на обитаване, които предшестват крепостта. Това са римско селище от II - III в. и два военни лагера от I век. Финансирането е осигурено от Министерство на културата, поясни ръководителят.
От лагера частично са разкрити три успоредни рова, които обграждат крепостна стена. Те са с широчина около 1,80 и дълбочина 1,70 метра. В долната си част имат малки канали. Подобни съоръжения са проучени по река Рейн и са датирани през първата половина на I век. Ровове от това време от Долен Дунав са съобщавани единствено при Хърлец (Августе) и Белене (Димум), но цялостните им параметри не са установени. Крепостната стена е изградена от кирпичени тухли. В границите на римските лимес в днешна България сходно съоръжение е проучвано единствено при легионния лагер Нове, край Свищов. Двете крепостни стени са и най-ранните известни към момента римски фортификации на Долен Дунав. Тази при Лом е спряла да функционира около средата на I в., когато рововете са запълнени, а стената е частично демонтирана, за да се изгради нов лагер, този път на конна част. Въпросът за времето на първото настаняване на римски гарнизон в Алмус остава открит, но не може да се изключи това да се е случило през първото или второто десетилетия на I в., тоест с началото на системното изграждане на римска отбранителна линия по Долен Дунав.
От II - III в. е проучена керамична пещ, служила за изработка на качествени керамични съдове с червенолаково покритие. Тя е използвана във времето, когато под Лом е функционирало цивилно селище. Край него се е намирала и една от римските митници, а неговото пристанище е било основно в западната част на Долна Мизия. През II и първата половина на III в. е и най-големия икономически и културен разцвет на Алмус. Съоръжението е запазено на място и експонирано.
Почти цялостно проучена е също казармена постройка от втората половина на I в. Нейната дължина е над 30 метра, а широчината - 10 метра. Тя е приютявала подразделение на римска конна част. В северния край на постройката има по-малко помещение, служило за дом на офицер. В казармата са открити множество вносни керамични съдове, основно от Южна Галия, бронзови предмети и монети. Този военен лагер е опожарен при нападение през 80-те години на I век.
Най-ранното селище под квартал Калетата, открито на над 7 метра дълбочина, е от Късната бронзова епоха. Датирано е около XI в. преди Христа. От него е частично проучено жилище, което е имало глинен под. Селището е принадлежало на добре известната в Северозападна България култура Балей-Орсоя. При проучвания са открити близо 400 находки, които ще постъпят в Историческия музей - Лом.
|
|