Бр. 55 (1492 | Начало | Архив | Търсене | Реклама | За нас | Контакт |

Монтана
Политика
Икономика
Общество
Култура
Коментари
Крими
Спорт
Имоти


АПИС е пионер и доказал се лидер в областта на разработването, усъвършенстването и продажбата на правно-информационни системи в България.


FreeCurrencyRates.com



eXTReMe Tracker



Международна академия по българознание, иновации и култура
За предтракийската цивилизация на дакомизийците и днешните шопи
акад. Йордан Иванов
І общобългарски интердисциплинарен конгрес по историята на Стария свят, организиран от академия МАБИК в България доказа необходимост от корекця в класическата постановка за основните исторически периоди от хилядолетния ход на историята на Придунавието. Ръководството на МАБИК счита, че сега поетапно могат да бъдат обявени данните, с които академията ни разполага. Част от тях бяха експонирани по време на двете научни исторически конференции, посветени на Дунавската цивилизация на дакомизийците, състояли се във Вълчедръм през 2006 и 2007 г както и в рамките на Декадата на българската древност, състояла се т.г. в периода 2 – 12.05.2007 г. Изнесените доклади и артефакти за дакомизийците обогатиха историята на културата ни с експонирането на нова информация за първата най-старата европейска дунавска цивилизация на дакомизийците.
По същия повод ще си позволя да цитирам и фрагмент от ХАРТАТА на глобално обединените българи на академия МАБИК, в която се казва: “Безспорни и необратими са доказателствата, че нашите най-древни предци именците - мизи, сапеи (шопи) и даки, и родоначалникът ни Зиези са основоположници на бялата раса, от която се отделят поетапно индоевропейската и други подраси, племена и народи от първата в човешката история на Северното полукълбо Итило-Черноморска цивилизация. От нея се пораждат Лемурийската, Атлантската, Озирианската, цивилизацията на Рама и Хайборейската - прединдоевропейски палеолитни цивилизации. Неунищожими в паметта на човечеството са и първите индоевропейски култури и цивилизации на мезолита и неолита - Итило-Черноморската (Дунавска) и Волжко-Уралската, Варненската и Трако-Маришката,тръгнали отново от Балканите и най-древна Европа (земите на днешна България и Румъния и Северна Гърция от Пелопонес”. И всичко това е ставало във време, в което Гърция, Румъния, Сърбия и Турция исторически въобще не са съществували.
След като направих разширен коментар по дакомизийския геном, изследван от мен и български екипи през 1975 г., определено мога да твърдя, че генетична кръв на дакомизийската цивилизация може да бъде открита и регистрирана в територии, заемащи 5/8 от Северното полукълбо. Защото в специалната програма, която науката ни разработи по мое предложение още през 1975 г, се изискваше от научни звена на НРБ да изяснят чий геном е най-продуктивен и най-устойчив. Още тогава учените в заключенията си стигнаха до моя извод, че най-старите и устойчиви балкански етноси са дакомизийците и шопите.
В мегаизследването на Американското дружество по генетика, което разчете човешкия геном, с данни за генни разселения от нашите земи, тръгващи от Балканите преди хилядолетия бе констатирено, че геномът на нашите съотечественици, кодиран с маркер ЕМ78-алфа, регистрира 21% от съвременниците ни като потомци на етноси, живели по българските земи преди 7 800 години. Коментарът ми по този повод е, че процентите са доста повече от 21%, тъй като само представителите на един от етносите на България – шопския имат корен, който превъзхожда останалите. Същото становище застъпи и ръководителят на Националната лаборатория по молекулярна паталогия към Медицинска академия София – проф. д-р Иво Кременски, ангажиран с българското проучване, който цитира следното:”В голямото проучване на нашия геном беше открит генетичен маркер на 7 800 години, тръгнал от Балканите. Според официалните данни установи се, че 21% от населението на днешна България са потомци на хора, живели тук преди 7 800 години, които не могат да бъдат наречени нито траки, нито славяни, но със сигурност са част от коренното население на тези земи”.
При дакомизийците, сапите и сепейците, полукълбата на човешксия мозък са работили по-добре, отколкото при представителите на всички останали етноси. Жреците - царе на дакомизийците били пазители на уникални древни космогонични знания. Те били основателите на първите херметичните учения, на познанието за времето….С уменията си и с възможностите на своя човешки мозък, жреците-царе на дакомизийците медитирали и пророкували. Медитирайки излизали извън пределите на Вселената. Владеели, умеели и управлявали невероятни параметри. Само с полета на мисълта и взора си, те организирали и променяли законите на гравитацията и Космоса. Отново със силата на мисълта си те строели, рушели, съзидавали, сътворявали, лекували, предсказвали и управлявали. А в знанията, уменията и във възможностите си – пак те, жреците на дакомизийците, се позовавали на организацията и контрола, в съзерцателната и скоромисловната си дейност. Така пак тогава те стояли на много по-висок пиедестал - много по-високо от небето и звездите и от всичко, което днес се вижда, с просто човешко око.…. Жреците царе на дакомизийците били онези древни посветени мъже, които организирали живота на племената, законите и забраните. Те определяли табутата, догмите, нормите както и високоморалните ценности на античността. Всред тези племена живеели и аскети. Определени посветени от тях били ясновидци. Имало и други, които владеели тайните на гадателското изкуство. Имало и такива, които за да получат “прозрение”, дишали “огнтедишащи треви”. По този начин те изпадали в екстаз по-лесно да получавали информация. Тези своеобразни ритуали, посветените извършвали в специалноотредени древни култови места - реликвени светилища. Подобни са откритите в Перперикон и Старосел. Последните са само една много малка част от множеството древни, принадлежали на дакомизийците на Балканите. Защото множество от тях все още не са открити от археолози и изследователи. Някои от тези светилища дори са били умишлено прикрити или преписвани на други етноси, като например на драките - /траки/.. . Немалко всред древните били и аскетите или първите вегетарианци, които се хранели само с мед и мляко, с плодове , сирене и жито ,като отказването от месо било осмислено, с цел – търсене на начини за пълното единение с Бога. В древните дакомизийски жречески общества, тайните на религиозното жреческо учение и посвещенията били предавани в тесен кръг от посветени, също така на подготвени за посвещение мъже. Това се осъществявало в тесни, чисто мъжки общества. От тези първи херметични общества всъщност водят началото си мистерийте, впоследствие огласени като ОРФИЧЕСКИ. Тези мистерии са свързвани, с липсата на полово общуване между различните полове. От направените изследвания от българския етнограф проф. Петър Петров става ясно, че присъствието на дакомизийците в района на Сердика датира най-малко от 6900 г пр. н. е. И тъй като в научната ни книжнина се говори за династични семейства в древността, желая непременно да припомня и подчертая, че най-старото местно население у нас е от дако-мизийски генотип. Владенията на дакомизийците се простирали в четирите посоки на света - на Запад, стигали много зад пределите на Сингидун, /днешен Белград/, град Шкодра, в земите на днешна Албания, на югозапад - Адриатика. Етническата територия на дакомизийците заемала 4/5 от Балканите и е била щрихирана, в района на днешните земи земите между Елбасан, устието на Дунав, Белград и Одрин. Дако – мизийците, / Сапейците ,Сепи/ шопите/ в онова далечно време са произвеждали жито от тревата, която конете най-много предпочитат да пасат - нископланинския КОИЛ. Те познавали и дивия овес. Селекцията от този КОИЛ и ДИВИЯ ОВЕС, търговците на древността предлагали, разнасяйки и засаждайки я както тук, така и по поречието на Великата река Нил. Засаждали я във воднистите места, по наносите на реките. От консумацията на хляба, произведен от това зърно, смилано преди да бъде омесено, и опечено, продължителността на човешкия живот се увеличава многократно. Тогава – по същото това време представители на местните родословия и етноси започнали да селекционират житото както и конския овес, който също продължава човешкия живот…...По същото време били направени и първите експерименти, в областта на първото генно инженерство. Представителите на тези етноси първи опитомили овцата. Фактите посочвам неслучайно, защото в онази дълбока древност сепите започвнали да опознават и ползването вълна. Започнали да развъждат стада, за да добив на месо и мляко.
Дакомизийците първи на Балканите започнали да произвеждат керамика и порцелан. Тези им дейности се свързват, с откриването на глината и каолина. Дакомизийците, сапите /шопите/ били тези своеобразни далечни откриватели на пръстта каолин, която издържа на температури. Така те постепенно започнали древното ваятелство на грънци и статуи. Започнали да изливат от гипс форми, да оформят първите древни произведения на керамиката. Започнали да използват и счукания камък от мрамор както и самия мрамор.
Тук бих желал да добавя, че днешните шопи, тези потомци на Дако-мизийците и сапите, от хилядолетия са били и продължават да бъдат най-устойчивото племе. За тях например казват, че "Стане ли време за война - дете у майкая почва да пищи!?" Защо споменавам това – нека не забравяме, че турците за 500-те години на робство, в които са ни владеели, не са могли да се справят с шопския етнос. Убедително мога да твърдя, че дори “шопите са давали акъл на турски велможи, везири и султани как да си управляват империята си”. Измежду представителите на същия този етнос е имало немалко съветници на турските султани.
Шопите са исконното българско население от Западна България, от района най-вече на Софийско, /Витоша/, Пернишко, Граовско, Радомирско, Габровско и част от Елин - Пелинско, където и днес продължава да се говори на особено специфичен западен диалект. Всичките древни армии, включително и центурионите от армията на Великата римска империя са купували тук на Балканите, от представителите на местните етноси дакомизийци, сапи /шопи/ брустовете. Брустовете те - древните използвали за точенето на своите копия, стрели и мечове. Дунавската равнина, която продължава да бъде осеяна с хиляди могили, днес представлява един древен, непроучен некропол на времето. Там са се правили глинени съдове и порцелан от каолина, който липсва в много държави. Оттук занаятите тръгнали и били пренесени по всички крайща на света. От тук тръгнали и уменията на цивилизованите представители на жреческото съсловие на дакомизийцигте както и уменията и топилните за обработка на руда и на метали.
Хилядолетното ни развитие на изначални творци, основатели и създатели на прединдоевропейските и индоевропейски етноси, култури и цивилизации с постоянно роените нови племена и народи, съюзи, култури и цивилизации са създали състояние на постоянно дакомизийско присъствие в света, в най-широк спектър на етника и етнография, общност и териториалност, цялост и институционализация”.
Тази моя доктрината, в контекст на тезата за доминантния и рецесивен ген, провокира още едно тайно изследване на група антрополози от академичните среди на България през 80-те години на миналия век, в което бе установено и, че тогава на Балканите живеят 65-66% представители на дако-мизийците от югоизточния подрасов, По онова време дакомизийците са притежавали определено по-голям военен потенциал дори от Ахейска Гърция, Рим и Византия. Сапейците, одриси, дакомизийци и други местни племена съставяли мозъка и гръбнака на македонските, римски и византийски легиони, които марширувайки завладявали бавно и последователно земи по време на войните в Пелопонес, Илирия, Египет, Картаген и Палестина, Сирия, Епир и Месопотамия. Тези факти античните гръцки и римски автори умишлено прикриват и ги пропускат. Все пак до нас са достигнали информации от анали, описващи непокорните местни “планински хора” вдигали многократно въстания – сепите - /шепи =шопи/, сапей,които влизали винаги първи във бой и предпочитали смъртта пред робството. Цели 5 века упоритите шопи/сепи/, сапеи и дакомизийците се съпротивлявали на римляните и техните бойни качества по достойнство следва да бъдат оценени. С това войнската доблест на дакомизийския и сапейския етноси действително била пример за подражание на десетки велики императори, философи, поети, царе и сенатори от дакомизийски произход, стратези, магистрати, заемали върхови позиции в управлението на древна Македония, Рим и Византия и точно те съставлявали своеобразен мозъчен тръст и гръбнак на македонските, римски и византийски легиони, съставени в основата си от отдряди на местните непокорни дакомизийци, сапи, сепейци. Те винаги влизали в бой, предпочитайки смъртта пред робството. От същото изследване се оказва, че се дават още 12% средноевропейски под расов тип – / гети – готи/ - обозначени като славяни, 6-8% средноазиатски под расов тип и др. В този контекст желая да припомния, че и проектът по мегагенното изследване на Ай Би Ем ,“Нешънъл географик” и фондация “Уайт” третираше също и въпроса - оставили ли са легионите на Александър Македонски/дако-мизиец по майка/, своето семе - генетични следи по маршрутите при завладяването на Изтока и Азия. Войските на Алаксандър Велики, описвани в римските и гръцки хроники като “елини” съвсем не са били такива. Само наемниците гърци са наброявали не повече от две – три хиляди. Тогава в земите на Бактрия по време на походите са се заселили над 100 000 дакомизийски войници на Александър Велики, които също са оставили своя корен и ген там – в земите на едновремешните Партия, Бактрия и в Индия.
Още една българска археологическа находка на човешки кости от 2004 г на жена на 8 000 години ,в района на Враца,провокира антропологични изследвания на антрополога директор на института по антропология при БАН - проф. Йордан Йорданов, който коментира нещата така: “Резултатит от изследването на костния материал са известни само на ограничен кръг учени. Те никога не са били предмет на широко обсъждане. А данните, на фона на данните за историческото и културното развитие както и религиозните схващания през различните епохи, представят физическите типове хора, сведения за заболяванията и травмите, оставили следи върху техните кости и лечебните ритуални въздействия върху тях”. По подобен повод проф. Йордан Йорданов изготвя мостри възстановки на образи чрез пластична антропологична реконструкция. Измежду най-интересните му шедьоври са реконструкции на главата на владетеля Севт ІІІ и на дакомизийска принцеса от преди 8 000 години.
В последвалите конференции на академия МАБИК, в заключение на научните доводи по моята теза за най-ранните, известни на днешното човечество племена в Северното полукълбо,от преди 70 - 50 хил. г. отново се заговори за дакомизийците - мизите, кимерийците, даките, сапеите, с техните потомци – днешните шопи, като за носители на най-ранната човешка култура и цивилизация на Северното полукълбо – Дунавската, зародена на територията южно от р. Дунав (Итил), която е текла на изток, близо до днешния Букурещ, в земите, заети от кимерийци и мизи.
Категорично мога да заявя, че по мои изчисления в древните геоложки времена, най-старата река Итил /Дунав/ е текла с 37 км по - на север, от сегашното й положение. Реката е минавала тогава покрай местоположението на днешната столица на Румъния - Букурещ. По летоизчислението на Волжските българи, датирано от 33 000 г. пр. Хр., времето, в династии и катаклизми официално било измерено от преди 15 000 г, откогато е съществувала държавата Итил, заемала територии по поречието, чак до до изворите на едноименната река, която всъщност била реката Дунав. В тази древна държава властта е била съсредоточена в ръцете на династията Дуло. Тук обаче съм длъжен да поясня, че държавата Итил е била създадена много – много преди хронистите да я регистрират и да започнат да я описват. И в този смисъл дори датата 14 953 г. пр. Христа, фиксирана в мандата на цялостното управлението на владетеля Джим Инджик Дуло,съвсем не може да се счита за начална дата на съществуванието на държавата Итил или за начало на династичния род Дуло, който е и най-старият династичен род в света. Потомците на Джим Инджик Дуло според някои древни хронисти са управлявали държавата Итил повече от 300 години. В древните анали има още и сведения, че малко преди и по време на ПОТОПА, /от преди 9 570 г. пр. Христа/, още един друг цар - Маджи Папурта Дуло е управлявал повече от половин век - 30 години преди Голямата война и още 20 след нея… И тъй като в момента на т.н. наше “приобщаване” към Европа е необходимо да покажем пред европейските народи , че люлката на човешката история в Европа е била залюляна именно на територии около р. Итил (Дунав) и Бащица на тези изначални племена и народи е бил мизиецът Миези (Зиези),известно е от класическата история, че именно през късния палеолит ( 40-10 хил. пр.н.е.) са се появили племенните съюзи на бялата раса раса, от която през мезолита се отделят подрасите и преди всичко тази на индоевропейците. В този период са били създадени родовоплеменните съюзи и на арианите - САМАР в Двуречието и Итил при р. Дунав - съюз на мизи, сапеи (шопи) и Шам в земите на днешни Йордания, Иран, Сирия, Ливан и Палестина. С това Дунавската цивилизация развива своята първа древна култура край Итил (Дунав), в придунавието – родината на предците на Билгамеш. И както пише в своите експозета уважаваният акад. Сергей Иванов – председател на академия МАБИК: “Формираните през палеолита първи племенни съюзи по конфедеративен признак, стоят в основата на Итилската (Дунавска) цивилизация и съпътстващите я Лемурийска, а успоредно с тях Атлантска, Рама, Озирианска и Хайборейска цивилизации”. Защото именно в онзи древен свят Дунавската цивилизация става, отново цитирам акад. Сергей Иванов “ гръбнакът на старата палеолитна, а по-късно и на мезолитната епоха. Характерно за доказаните по безспорен начин от членовете и сътрудниците на МАБИК Итилска цивилизация на Зиези и Лемурийската (Тихоокеанска) цивилизация е недостигната и досега висока степен на астрономически, математически, геолого-биологически и други познания, ясновидски способности и светоглед за единството на вселената. Тези древни “мизолитни” от Миези култури и цивилизации на прединдоевропейците дават тласък на цялото историческо развитие на човешкото общество в Стария свят, достигнало до степен на владеене на енергиите и познания за атома, които познания в съвременността човечеството започва да преоткрива поетапно. Защото ако според последните известни на учените регистрирани потопи са определени от преди 24 000 години и от 11 552 г. пр. н.ера, по мои изчисления и виждания, последният голям потоп аз датирам към 12 050 г., /считано от 1980 г назад/. Правил съм изчисленията си по календар от 1980 г. Това, според нашето време, е станало в ХІ месец, на 24-то число. Тогава е станала и катастрофата със столицата на континента, потънал при Южния полюс. Информацията ми присъства и в научния ми труд , предоставен през 1980 г. на АН на СССР. Известно е, че по темата за Всемирния потоп, в света са написани над 80 000 книги, излезли на повече от 100 езика. 9/10 от тях включват сюжета за митичния разрушен кораб на легендарния Ной. В тази връзка десетки са били експедициите по ледените върхове на арменската планина Арарат, търсили следи от кораба фантом. Много били и очевидците, твърдели, че са го, “видяли” Последният автентичен разказ, звучащ достоверно е от 19 в., в който местен овчар забелязал в глетчер, недалеч от арменското село Байзит нещо, наподобяващо кораб.. Въпросът е дали наистина потопът е заварил арменците на Арарат или тук, по нашите земи. Според митологията, в иранската Зенд Авеста съществува древно предание за първочовека Йима. Той навремето бил предупреден от бог Ахура Мазда, затова, че “Земният свят е много грешен и е застрашен с гибел” и че “на земята ще настъпи зима, силен студ и големи наводнения. Бог Ахура Мазда посъветвал Йима “да сътвори “Вара” – т.е. особен тип къща – кораб като прибере при себе си по двойка от едрия и дребен рогат добитък, от човешките същества, от кучетата, птиците, от различните растения, както по този начин им запази живота. Авестийският Ной – Йима, също както и библейският, се е погрижил да съхрани семейството, стопанството и животните. И ако също така много отдавна еврейският Бог Йехова заповядал на Израил да се сражава, за “да очисти Обетованата земя от покварените хананейци, /Левит 18:1, 24-28, Второзаконие 20:16 – 18/, случило се така, че по подобен начин били наказани злосторниците, в дните на Ной, с потоп и в случая на Содом и Гомор, с огън, така той използвал народа на Израил като средство, за да унищожи ханаанците. – Битие 6:12, 17: 19:13, 24, 25/. Всичко това е доказателство защо ранните индоевропейци от периода на мезолита, са се формирали в столетията след един от поредните потопи от преди 10 000 г.
Човешката и преди всичко бялата раса, като основа на индоевропейската подраса, навлизат в нов период на своето историческо развитие и просперитет - този на мезолита. Периодът, свързващ праисторията на каменната епоха (палеолит) с новокаменната епоха (неолит) е период на разцвет на индоевропейската култура и цивилизация - най-ярка страница от които е Варненската цивилизация на мизи, шопи, даки, бриги (фриги), болги, арии, аси, ази и някои други индоевропейски племена. Затова сме длъжни да отдадем почит към най-древните ни общи предци - именците и синдите, към нашия общ род - този на Имен и Синд и нашия общ прародител мизиецът Зиези”.
Защото когато в един прекрасен ден науката ще може да докаже, че Придунавието ни ще се окаже родината и на …древен Шумер, и че древният шумерски зодиак е започвал със зодията СТРЕЛЕЦ, а не с Овена, както станало впоследствие, а в този шумерски календар е имало 13 месеца, докато във Вавилонския 12. Само искам да припомня, че според старите анали Вавилонското летоизчисление започва от преди 457 000 години и е регистрирало няколко потопа, а що се отнася до писмените знаци, известно е, че шумерските, бабилонските /вавилонските/, акадските, халдейските и египетските клинописи са се различавали значително от по-късните – тези на древните перси. Що се касае до върховенството на боговете – там то започва с това на бога Мардук /МарДУХ/. Чак много по-късно, в едно значително по-късно древно време, когато ахеменидите печелят благоволението на бога Мардук /МарДУХ/, египтяните вече са се покланяли и на бога Ра. И ако най- древният известен български зодиакален календар е бил създаден почти по едно и също време с шумерския, трябва да се знае, че е имало още един, още по-древен от него, сътворен във време, интерпретирано впоследствие неправилно от страна на византийските хронисти – време, свързано с Малоазийската ера. За този календар се споменава в хроники, датирали го във времето отпреди 5 504 г. пр. Христа. Затова считам, че древната предтракийска цивилизация на дако-мизийците, сапите, сапейците, арменците и шумерите е много по-стара от времето на траките.
Известно е, че 123 етноса са, населявали първи Балканите, в онава толкова много отдалечено от нас старо време. Те тръгнали почти заедно по пътя на цивилизацията, в същата тази дълбока древност, много преди другите бели народи да населят континента Европа и почти едновременно стигнали до всички свои кулминации. Дако-мизийците и балто - илирите са най-старото население на Балканите. Чак впоследствие, в тези земите идват другите народи. Представители общо на 123 етноса са населявали полуострова във Районът на Трън някога бил “обетованата” земя на Арменците. Транскрипирайки етимологично думата Армения, наименуванието означава “ниска зема” – от Ар / земя/, и “мения”, което ще рече – ниска. От Сардис – Севан /на арменски/, идва и името, което означава “Мъдрост”. Непосредствено след един от библейските Потопи, арменците се разселили на Изток. Тръгнали след отцеждането /оттичането на водата/, след потопа арменците поели на изток. Точно тогава между тях са се обособили множество самоуки майстори златари , защото арменците наблюдавали накитите по ръцете, вратовете и краката на загиналите по време на гигантското бедствие. Арменските златари се научили да правят великолепни и точни копия на видяното след Потопа…. Тук трябва да отбележа, че освен другите занаяти, арменците, живяли някога на дако-мизийските и сепските територии. Освен другите занаяти те развили и тъкачеството….Те първи развели знамената от плат. И много преди образуването на българската държава, преди да бъдат населени днешните български земи, местните етноси помагали на евреите и на други племена, а в по-късни времена, сегашните ни земи били включени в териториите на……. Долен Египет за което има писмени анали. времето на най-дълбоката древност. Два от тези етноси според учените са изчезнали, потънали във водите на Аскейноса /черното море/ хо време на един от предшестващите потопи. При един от тези потопи от поречието цялата кал се изнася на изток към земите на днешна Грузия. Там в тази кал са потънали двата етноса, загубени за света и в калта. И до днес там по крайбрежието именно от тази кал правят тухли, които изсъхват на слънцето и няма нужда да се пекат….От тази кал се и сега могат да се правят сега тухли без да се пекат….При този потоп от земите на Балканите тръгват и арменците.
Коментирайки роднинството ни с древните иранци, с предците на индоиранските народи, мога да кажа, че наистина е съществувало и продължава да съществува кръвно родство между тях. Тези народи след един потоп продължават разселението си на Изток. До разселението си в Индия са живеи на изток. Обитавали са земите от Каспийското море до Средна Азия и дори още по - на север. А Свещената книга на Зороастър - “Зенд Авеста” доказва своята езическа и етническа близост с Ригведата и с индийските Веди въобще, което е още едно потвърждение за съществувалата някога преди хилядолетия древна индоиранска общност върху общата земя за индийци, АРИЙ, ИР-анци, ОЗИ, СКИТИ и други номадски племена. Затова когато говоря също и за потомците на предците, позвлявам се да акцентувам многократно върху факта, че нашите корени тръгват като спирала, от земите на Балканите. Така виждам нещата в древността! Така ги усещам АЗ! Защото именно след Потопа и разселението, местните балкански етноси са достигнали плодородните земи на днешна Персия /Бабилон/.
За земята, наричана някога “АРИЙана” не трябва да се чудим, ако едни и същи орнаменти, барелефи и инкрустации, с изображения на авестийската Адвисура Анахита – Митра присъстват върху безценните образци на сасанидските шедьоври - чинии и фиали, а също и върху кана от комплекта съдове на прочутото прабългарско златно съкровище от Надь Сент Миклош, копие от което правителството на Република Унгария подари преди няколко десетилетия на държавата ни. В момента реликвените съдове са изложени под кристална витрина, в експозицията на Националния исторически музей на България в София като доказателство за гения на ваятелите стари майстори от школата на предците, регистрирани в историята чрез приложното си изкуство.По същия повод искам да внеса една корекция – защото индоарийте повече от 30 - 40 века преди Христа са нахлули и в пределите и на Предна Азия, а някои учени и днес продължават да датират този период към ІІ хилядолетие преди Христа, което предшества идването на иранците на север, станало впоследствие през І хилядолетие пр. н. ера. И когато иранските племена нахлули в земята Ариана / земята на Арийците/, на територията на Иранското плато/Ариана ваджа/ техните племена са имали царе, с имената Сиалк І и Сиалк ІІ . Властвали са в районите на днешен Кашан и на древния град Рей. И имената им са били аналогични с имената на царете на дакомизийците на Балканите – Ситалк І и Ситалк ІІ. Защото владетели от дакомизийски произход с имена Ситалк І и Ситалк ІІ са живели на Балканите и са управлявали като местни сапейски, сепейски /шопски/ и дако-мизийски династи територии от двете страни на Дунава /реката Итил/ , Карпатите, Бяло море, Средиземно море и всичките земи на запад.
Ако днес по света страната ни България продължава да бъде известна най-вече с уникалните си тракийски съкровища смело и категорично мога да твърдя, че те са всъщност най-вече дако-мизийски, сапски, сепски, сапейски. С гробницата край Старосел, с храма на Дионисий, в Перперикон, открит в началото на ХХІ век, стотици и хиляди продължават да бъдат неоткритите, неразкопаните и неразконсервираните обекти. Те са много по-стари от времето на траките.
Цялата дунавска равнина в Северна България и днес продължава да бъде осеяна с малки могили, които са били именно леарните на древните дунавски народи. Затова великолепните форми на вазите и ритоните от онова отдалечено историческо време, с удълженото тяло от едната страна, навежда доста изследователи на мисълта, че прототипите на истинските ритони и фиали са били от времето на предците БОЛГ-АРИИ иАРИИ, а не както гърците ги описват и приписват като свои. Те – гърците прекалено много са харесвали и копирали точно тези уникални древни съдове. Затова днес официално ритоните и прословутата фиала от Панагюрското златно съкровище, открити в земите на България, някои учени продължават да определят като произведения на елинистичното изкуство, а не на АРИАНСКОТО или Дакомизийското. В този смисъл дори и изследователите на великолепното вълчитрънско златно съкровище, открито по нашите земи, и следва да преосмислят доводите си както и заключенията за произхода на тези наши невероятни пластики, защото наистина предците ни занаятчии още в най-дълбоката древност са умеели да моделират и скулптурират по свой образ и подобие, създавайки най- невероятните шедьоври, с огромно естетическо значение
По стара във времето е и находката от времето на дакомизийците в Родопите Перперикон, за която проф. Николай Овчаров твърди, че е свързана с крито-микенската култура. Заради уникалните археологически открития, в края на ХХ и началото на ХХІ век, в района на Старосел, Татул, в Долината на царете, на тракийския град и царската резиденция на одриския владетел Аматок под връх “Кози грамади,” в Централна средна гора и във Врачанско, древната история трябва да бъде препрочетена и пренаписана . Защото това е история на изключително важните федерални древни царства на Одрисите, Сапеите, Бесите и Медите. Неправилно учените ги датират /отнасят/ към І хилядолетие пр. Хр. Всъщност те са много по-стари. Това са предци на легендарния цар Резос, на тракомикенеца цар Агамемнон, на поета-жрец Орфей, на Тамирис от Тракия/Омир/. Легендите за тези велики мъже са вдъхновявали древни поети, философи и хронисти като Вергилий, Овидий, Еврипид и др. А жреческите царски родове на дакомизийски оракули регистрирали трайно присъствие и в прочутото Делфийско светилище до 355 г. Синът на Музей Евмолп пък станал родоначалник на династията Евмолпиди, владетели с резиденция /според Д. Чиликов/ в северната част на Пловдивския Тримонциум. Цар Спарток се счита за основател на династията на Спартокидите . Други известни велики владетели от дако мизийски произход били цар Перисад/344-310/, Евмел/309-304 г./, Спарток ІІІ /303- 283 г./, Полемон, Аспруг и Митридат VІ, брат на Котис. От династията на Котис и Савроматите имало дакомизийски владетели, управлявали през ІІ и ІІІ век. Потомък на цар Реметалк дори станал архонт на Атина.
Известни поети от дакомизийски произход били създателите на басните - Езоп и Федър. Брат на великата древна поетеса Сафо се оженил за прекрасната тракийска принцеса Родопис, станала впоследствие съпруга на фараонаЯхмос ІІ ,/в периода 569 – 525 г. пр. Хр/.
Новите археологически разкрития в Българската долина на царете от края на ХХ и началото на ХХІ век доказаха, че страната ни е истински Клондайк за археолозите. Разкриването на бронзовата глава на владетеля на одрисите Севт ІІІ и златната му маска е по ценна и тежка дори от знаменитата маска на Тутанхамон, Агамемнон/вожд и цар от дакомизийски и микенски произход/. Знае се, че великите царе Севт и Спарток, живели по нашите земи и са секли свои монети много преди гърците и римляните. Това е ставало в монетарниците на Севтополис и Кабиле. Другата изключителна важна сензационна находка от лятото на 2005 г. е разкрита от екип на НИМ, ръководен от проф. Даниела Агре при разкопаване на две от десетте могили край с. Златица – Елховско. Разкрит е също и некропол на царя - жрец на одрисите Керсеблепт, погребан в ІV в. Пр. Погребението е пищно – владетелят е със златен венец, с пълни бойни доспехи, с масивен златен царски пръстен печат и с дарове - сребърни ритони с формата на еленова глава. Находката включва и четири великолепни сребърни фиали и перфектно изработени бронзови и керамични съдове. Припомняме персонажи от надписи и сюжети, върху великолепните Рогозенски сребърни и златни фиали и чаши, общо 165 на брой брой, изработени от местни дакомизийски майстори, гравирали надписи върху историческите предмети са от времето на Одриското и Сапейските царства . В част от предметите, върху 11 фиали и кана се откриват имената на владетелите Керсеблепт, Котис, Дислояс, а също и името на селището Ергиске.. В същата уникална колекция на Рогозенското съкровище, открито от тракториста Иван Димитров на 43 км. североизточно от Враца през 1985 г. между реките Огоста и Искър е разчетен надписа: “Владетелят Котис направи...”.
Сапейската династия също е регистрирала уникална история на Балканите. За съжаление от нея са известни малко факти. Пръв в аналите Херодот цитира името на племето Сапеи, описвайки ги като участници в похода на легендарния Ксеркс срещу Елада. Евстатий Византийски и Страбон обозначили сапеите като САИ и СИНТИИ. Тук е мястото да споменем, че във времето на македонския цар Персей е царувал Абриполис и още един сапейски владетел, именуван също като одриския цар Котис. Той бил баща на Раскос и Раскупорис и брат на Реметалк І. Някои от Сапейските владетели били съюзници на Рим. Техният авторитет е рагистриран в множество декрети и актове на Рим и Атина от онова време. В Атинския национален музей се пази и мраморна глава с изображение, идентично с изображение върху сечените монети от времето на царете Котис и Раскупорис, последният убит от беския жрец на Дионис –Вологез, ръководил въстанието на бесите срещу Рим 15 – 13 г. пр. Хр. Известно е, че сапейската династия на цар Раскупорис подчинила одрисите и бесите.
Ритоните и фиалите освен, че от най-древни времена са били традиционни съдове в древната култура на АРИЙТЕ и персите, а не на гърците както ги интерпретират някои изследователи. Така тези невероятни съдове винаги са имали своите мистични, символични значения. “Ритон” е много древна персийска дума, съставена от иранския глагол “Rihtan”, което буквално означава “изливане, леене” или “изсипване”.
В Старозаветното време през Балканите са преминавали още пътищата на етруски, скити, семити – яхвисти, евреи, даки, сепейци, сапи, мизийци, балти, илири. Представители на всчките тези народи и етноси впоследствие са се заселвали в земите на Северна Италия, Сицилия, Сардиния, Баския. От тук през Балканите бил пътят и на Нибелунгите, от тук са преминали и Берберите, чиито потомци днес продължават да живеят в планините на Мароко, със своята култура и със своя бит, обичаи, нрави, традиции…бели, високи и със сини очи. Тук дракийският жрец и певец Орфей е създал своята религиозна доктрина, известна като Тракийски Орфизъм.
Родството между древните иранци с прадедите на индоиранските народи е кръвно. Тези народи до разселението си в Индия са живели на изток, по земите от каспийско море до Средна Азия и по - на север. Ако трябва да коментирам Свещената книга на Зороастър “Зенд Авеста” мога само да кажа, че тя доказва както езическата така и етническата връзка с Ригведата и индийските Веди както и с основите на Тангризма.
Във великолепното историческо персийско произведение “Фарснаме”, чийто автор е небезизвестният ибн Балхи, не се споменава нищо за зороастризма. Това е може би още едно потвърждение за съществувалата някога, преди хилядолетия индоиранска общност върху общите за индийци, арий, иранци, ози, скити и други номадски племена земи. И в този смисъл традициите на Авестийците стартират от загиналата още по-древна цивилизация, интерпретирана значително много по-късно от Великия Зороастър. В Авестийското учение се ползва с изключителна почит и науката Астрология. И ако основният принцип на Авестийското учение лансира тезата за Доброто и Злото, съществува теза и на противоборството, интерпретиран чрез закона за единство и борба на противоположностите.
Неслучайно както твърди и доказва най -иизвестният български семантолог Тодор Латинов, “е БУСТРОФЕДОНЪТ е бил Космическият език на древните ни предци от времето преди разселението” на народите, и преди разрушаването на Бабилонската /Вавилонската кула/. И ако днес Мусала наистина продължава да бъде забулен във воалите на Библейските сказания и легенди за сътворението на света, наистина нашите Хималаи – планината Рила са най-истинският древен и девствен Олимп на Балканите. А древните автори като Ератостен, Аполидор, Посидоний и Страбон са описвали дакомизийците само като мизийци. Някои съвременни изследователи проследяват и описват преселенията на мизите от Балканския полуостров в Мала Азия. Древногръцкият философ Херодот дори е оставил сведения за преселения на мизите /мизийците/ и тевкрите обратно – от Азия в Европа, до земите на Йонийското море и до реката Пеней в Тесалия. Тук ще се посторая да уточня, че всъщност това са били не само мизийци, а дакомизийци, с прочутите им жречески общности, касти и с невероятното им устройство на управление, с търговски умения и занаяти. В общностите на дакомизийците битувала традицията, посветените мъже да не се женят. Същата традиция била осъзната и възприета впоследствие и от представителите на всички религиозни съсловия. От там тя останала и до днес и се практикува и от съвременните монаси. В древни жречески общности и общества на дакомизийците е имало мъже, които се обричали на девственост. Тези мъже не се женели. Всред тях били най-справедливите древни съдници както и най-просветените посветени. Всред тях били и най-добрите войни и организатори. Дакомизийците първи изманифестирали идеите за безсмъртието. За това обаче, никъде в древните анали не се споменава нищо. Дори и в старите хроники, където въобще не присъстват никакви данни за дакомизийците, сапите и сапейците. Затова и поколенията не са могли да разберат истината - откъде са дошли знанията и на останалите народи.
** От времето на дакомизийците са и интерпретираните царски гробници на техни владетели по земите ни, в Старосел, храмът в Перперикон и находките в т.н наша“Долина на царете-жреци” ,в района на Казанлък. Огласени официално в началото на ХХІ в., всъщност те са били открити от нашите археолози и консервирани за науката още през 80-те години на ХХ век. С това се доказа, че древните дакомизийски царе-жреци освен, че владеели трайно териториите си, са оставили още и династични следи. Затова най-голямото откритие на българската археология в самото начало на ХХ век на Дионисиевото прорицалище в Родопите, /Перперикон/ спокойно може да бъде сравнено с разкриването на египетските гробници на фараони в Сахара като едно от най-стойностите библейски археологически открития на света. Защото ако местоположенвието на прочутото прорицалище на Дионис, създадено 9 000 г. пр. Христа и свързано с мистериозните древни култове, десетилетия наред е беше търсено от българсктите археолози, то те вече могат да си отдъхнат. Откритията в Старосел и Перперикон, в началото на новото столетие доказаха, че това прорицалище се е намирало в Родопите, т.е. на днешна българска територия. Според корифея на българската археология, траколога Проф. д-р Александър Фол, “Това ппрорицалище винаги е било свързвано с най- мистериозните древни култове и то е било почитано най-много от мигриращите непокорни езичници. За това “си спомня” и Херодот, когато описва пътя, по който е вървял Ксеркс с войските си по крайбрежието между устията на реките Хеброс и Нестус. Древният автор Херодот разказва още и за немалко крайморски градове Месемврия, Стриме, Марония, Абдера, преименувани тенденциозно от гърците, както и за многобройните дако-мизийски сепейски, сапски /шопски / племена и за племената сатри, пети, кикони, бистони, дерсаи, едони и др. като ги представя за основни обитавали в онова отдалечено старобиблейско време на Балканите на територии или в зоната между устията на Марица, Места, Витоша, р. Искър, р. Итил /Дунав, р. Сава и Рейн Тези племена преди да дойдат гърците са били мирни племена без раздори помежду си и с голям търговски обмен. Когато идват гърците, местните племена им подаряват малко земя и те тогава започват да инсинуират политика в региона.
Известно е, че …Наследниците на владетеля Буребиста Комосик и Корил /Скорил/ съхранили за своите поданици идеите на Залмоксис/салмоксис/, представян като ученик на Питагор и питагорейците, а всъщност този древен дакомизиец е е бил истинският учител на философската школа на Питагорейците както и учител на древногръцкия философ. И ако сведения за Залмоксис /Салмоксис/ последен ни е оставил Херодот, отново те са непълни и видоизменени. Защото още един друг хронист Хезихий е твърдял, че при повторното си завръщане в земите на Балканите, жрецът Салмоксис бил един от първите местни посветени мъже при дакомизийците, който в югоизточната част на Балканите “научил първите от местните племена – от астейците, дакомизийците и сепейците да се събират и пируват при което им разказвал, че нито той, нито неговите съмишленици някога ще умрат…”В този смисъл Залмоксис е проповядвал своята философия и религия за безсмъртието, отново в ареала на Балканите, в земите на сапейците и астейците. Впоследствие самият Платон е оставил анали, в които съобщава, че Салмоксис /Залмоксис/ е бил невероятно почитан в своето време и впоследствие….Известно е, че в 50 г. пр. н. ера при владетеля на даките Буребиста възниква първата им държава, която впоследствие достига до земите на днешна Моравия, до Черно море и до земите на днешна Украйна..l През 85 г. даките нахлуват в Мизия. Докато държавата Румъния е била създадена от пленниците на римляните от различните други етноси и народи за да доставя руда от района на Карпатите в дунавската равнина като латинският език налага наименованието Романия от езика на римлянита. Столица на царството на даките е бил древният град Сермидзежетуза, а през 102 и 106 римският император Траян побеждава царя на даките Децибал при което тогава Дакия окончателно е възприета като римска провинция..
Междувременно след смъртта на сепейския владетел Реметалк, император Октавиан Август разделил земите на Балканите между сина му Котис и брат му Раскупорис. Следващият император Тиберий никак не бил очарован от тези обстоятелства. Тогава Раскупорис устроил нечуван пир и с измама подмамил брат си, оковал го във вериги като впоследствие го убил. В Рим пред Сената, съпругата на владетеля Котис Антония Трифена обвинила последния в братоубийство. Пак във времето на управлението на същия Октавиан Август, известният Агрипа е нарисувал една от най-важните римски стратегически карти на Балканите. Върху нея областта Мизия е била обозначена като провинци,я с привилегии и особена значимост. По тази карта легионите на пълководеца Марк Лициний Крас замарширували марша на завоевателите и воювали с мизите. В чест на една своя победа край Цибрица те преименовали древната Рицария в “Мизия”. Дакомизийците оказвали най-жестоката съпротива при колонизаторския марш на римските легиони както това описва Елий Кат. През 4 в. от н. ера мизийският консул Гней Корнелий Лентул депортирал 50 000 роби от бесите и гетите в Мизия. Тези гети в други анали са посочени като мизи. Така постепенно Мизия се превръща в една от най-важните римски провинции. Българската историография е регистрирала в земите на Мизия строежа на най-прекрасните древни императорски имения фундиите. Тацит и други древни автори описвали въстанието на предците на днешните шопи срещу Рим като “Въстание на най-могъщите планински непокорни”. Данни за синовете на дакомизийката Антония Трифена илюстрират, че синовете й били тачени и почитани в Римската импария като царе във времето на император Клавдий. Администрацията на Клавдий е запазила титлите и част от правомощията и привилегиите, с които са се ползвали царете на древната сапейската династия. Във времето на император Нерон, потомците на Сапейските владетели не само придобивали римско гражданство,катоТиберий Клавдий Епитайкент и Тиберий Клавдий Реметалк, но и съхранили царските си титли. По време на царуването на император Гай Калигула, същият изпратил за цар на Армения дакомизиеца Полимен, а сина на цар Аматокъл станал архонт на Атина. Римски императори от дакомизийски произход били още Гай Юлий Вер, Максимин Тракиец – син на овчар и наставник на Александър Север, Гал/251-254г./, Диоклетиан /284-305/, Константин Велики /306-337/,роден през 274 г. в Нисос/Ниш/, живял с благородното намерение да премести столицата Рим в Сердика/София/, където се намирала неговата родова резиденция. Мизиецът Флавий Аеций /роден през 390 г.в Дорострум – Силистра/, син на Гауденций, Валерий Корвус Марк, знаменитата Мария Медичи, потомка от царския род на племето меди. Велик римски гладиатор от племетои меди бил Спартак - фаворита на най-известното въстание, вдигнато от робите в Рим. Други известни от онова време гладиатори от дакомизийски произход били Битус, Бакаин, Стунозис, Атик и Келедос. ВИЗАНТИЯ. Сестрата на император Теодосий ІІ, императрица Пулхерия се омъжила за сенатора от дакомизийски произход Марциан, роден 391 г. и именуван впоследствие Лъв І. Неговият внук Лъв ІІ също регистрирал императорско управление, въпреки дакомизийските си гени. От дакомизийски произход са били и Великите войнишки императори - Макгакиян/451-457./, Юстин І/518-527./, известен още като Управда, роден в с. Тавличево, Кюстендилско и Тиберий/578-582/. Известен пълководец дакомизиец бил и Юстиниановият довереник Велизарий . Императори от дакомизийски произход били Юстиниан І /527 – 565/, Юстиниан ІІ, Тиберий І и Фока, а сестрата на император Теодосий ІІ, Пулхерия е регистрирала брак със сенатора Марциан от Дакия, който впоследствие става император Представители на племето беси били император Лъв І и внукът му Лъв ІІ, син на Зенон и Аркадия. Дакомизиийци са били императорите Виталиан, Коментиол, Йоан Мистикон. Хан Сабин, властвал на българския престол /765-766/ също бил от дакомизийски произход.

| Назад |
Материалите в този сайт са обект на авторско право. При използване на информация от Монт-прес ONLINE позоваването е задължително.
Включването на връзки към публикации в Интернет Монт-прес ONLINE е свободно.
©1990-2015 Powered by Advirso