. 73 (1510), . VIII, 20 - 24 2007 | Начало | Архив | Търсене | Реклама | За нас | Контакт |

Монтана
Политика
Икономика
Общество
Култура
Коментари
Крими
Спорт
Имоти


АПИС е пионер и доказал се лидер в областта на разработването, усъвършенстването и продажбата на правно-информационни системи в България.


FreeCurrencyRates.com



eXTReMe Tracker



Доклад
Гълфстриймът - по-стар от парниковия ефект
Експозето е продължение на авторския материал на акад. Йордан Иванов по темата “След изясняване на човешкия геном идва ред на войната за питейната вода”, публикуван в интернет изданието на в. “Монтпрес” в бр. 25 (1462), год. ХVIII, 29 март - 2 април 2007 г.
Акад. Йордан ИВАНОВ и асистент Анна Зографова – Член. Кор. на академия МАБИК.
Гълфстриймът/gulf stream/, според възприетите определения представлява ситема от топли течения в Атлантическия океан, чиято дължина надхвърля
10 000 километра. Течението протича от Мексиканския залив до остров Шпицберген, достига Колския полуостров в Северен Ледовит океан”. Обемът на потоците му надвишава 50 кубически километра вода ежесекундно, което означава с 30 пъти повече от обема на водите във всичките световни реки. Топлинната мощ на течението съставлява около 1,4 петавата и може да бъде сравнена с мощтността на един милион атомни електроцентрали, функциониращи едновременно. Океанолозите доказаха, че всички наблюдавани аномалии, свързани с Гълфстрийма днес са във връзка с повишаване температурата на водата. Резултатите показват, че само за една секунда Гълфстрийма пренася приблизително с 6 милиона тона вода по-малко по сравнение с 1992 г. Наблюдавайки повишението на нивото в Световния океан, океанолозите предупреждават и, че през последните 5 години ледниците се топят особено интензивно. Поради глобалното затопляне и реките вливат повече вода в океана при което смесването на водите нарушава цикъла на топлообмена, осигуряващ съществуването на Гълфстрийма. Особено актуална напоследък е хипотезата за предстоящ пореден потоп. Към подобна теза се придържа изследователя Лори Милър от Американското национално управление по изучаване и усвояване на океана и атмосферата /NOAA/. Подобни предположения са изказани и от изследователя Брюс Дъглас от Лабораторията за брегови изследвания на Университета във Флорида.
През последните години климатът става все по- топъл. По същата причина се повишава и нивото на Световния океан. Според учените не е възможно да
бъде спрян този процес, който може да доведе до катастрофални последствия. Очаква се след няколко десетилетия в Европа климата да се промени към захладняване. Такива са прогнозите на британски учени, констатирали през последните 50 години, че всички течения в Атлантическия океан забележимо са променили своя курс. Притокът на топлата вода в дълбините на студената е съкратен с 30%. Затова екипите на Британския океанографски център вече бият тревога с твърдения, че теченията, образувани от Гълфстрийма и най-вече топлото, миещо бреговете на Великобритания и Северна Европа са отслабнали. В Европа следва да се очаква застудяване. Към същите хипотези американските учени днес се отнасят с изключителна сериозност, още повече, че през април 2004 г. бяха публикувани данни от секретен доклад на американските спецслужби, представящ една специална “Стратегия на националната безопасност на САЩ, в случай на рязка промяна на климата”. По данни от същия доклад, заради топенето на ледниците през 2010 г. много е възможно Холандия и Калифорния да се окажат под водата, а южното курортно Средиземноморие на Африка, Централна и Южна Америка да бъдат подложени на унищожителна суша. В Канада и Русия – обратното. Там се очаква климата да стане по-мек, с тенденции за много добро развитие на селско стопанство. В същото време прогнозите за Азия и Северна Америка са, че средногодишните температури ще паднат с повече от три градуса, а очакванията за климата в Англия са той да стане както в Западен Сибир към момента. И така – глобалното затопляне в един определен критичен момент може да се окаже праг към същинска катастрофа. Този въпрос разглежда подробно и руският учен Владимир Сергеевич Арутюнов, доктор на химическите науки, завеждащ спецлабораторията за окисление на въглероди при институт по химическа физика в Русия.
Коментар по темата на акад. Йордан ИВАНОВ:
“Гълфстриймът според моите изследвания и изчисления от 1980 г. е много по-стар от Парниковия ефект. Това мега течение може и да изчезне, но според авторитетните прогнози температурата в Европа ще се понижи с повече от 10 градуса. Резултатите от изследвания на британските океанолози показват, че топлото океанското течение през последните 10 години тече със значително по-слаба сила. В южната част на норвежкия архипелаг Лофотен отвъд полярния кръг средните температури през месеците януари и февруари достигат един градус по Целзий. От анализа на отчетените температури в Атлантическия океан и на различните климатични маркери, изследователите са установили, че в последните няколко века, температурите на Северния Атлантик са се покачвали и са спадали в цикли с период от около 60-80 години. Климатологът Тим Озбърн (Tim Osborn) отбелязва, че когато течението забавя своя ход се понижават средно с по няколко градуса температурите във Великобритания и в Северна Европа. Същият ефект е различен през съответните сезони и се влияе също от тях. Скоростта на Гълфстрийма не е постоянна. Установени са промени най-вече в зависимост от сезоните. Доказано, че с максимална скорост течението Гълфстрийм протича през есента, а с минимална през пролетта. Специални апаратури са засекли
също и своеобразна “миграция” на течението на север”.
---------------------------------------------------------------
/Бел. авт/: Парниковият ефект е процес, при който атмосферата затопля земята поради способността на газовете й да поглъщат инфрачервената радиация. Атмосферата задържа част от енергията на слънцето, затопля земята и променя климата. Глобалното затопляне е резултат от емисиите въглероден двуокис и другите газове, предизвикващи парниковия ефект. Такъв е бил наблюдаван и на Титан. Количеството му се определя като
разлика между средната приповърхностна температура и температурата на атмосферата. Следствия са температурните разлики в полярните и екваториални територии и при дневните и нощни температури. Общоизвестно е, че замърсяването на природната среда стимулира в значителна степен процеса на парниковия ефект.
Акад. Йордан Иванов:
“Напоследък много изследователи считат, че всичките глобални стихийни бедствия се предизвикват от глобалното затопляне. Лично аз считам, че една от основните причини за промяната на климата е именно Гълфстриймът. Днес тази моя теза, изведена през 70-те години на ХХ век застъпва и метеорологът Джеймс Хърел от Националния Център за Атмосферни Изследвания в Боулдър, Колорадо. Считам, че огромно влияние върху климата на планетата ни оказва и огромната подземна, подводна река, която опасва Земното кълбо, обратно на течението на Гълфстрийм. Тя се движи от Север на Юг през Антарктида. Текла е неизменно по пътя си и ще тече още 2453 години./Изчислено към 1980 г. /.Западният й ръкав е отнесъл под ледовете на Южния полюс в кухина плавателни съдове и самолети, потънали в Атлантика, в зоната на Бермудите. ... те са разнесени и много по на север към Шпицберген, Гренландия и Мечия остров. ... дървета, влачени от Гълфстрийма и от източното гренландско течение. През 1980 г. предоставих на Александър Горбовски – член кор. на АН на СССР моя разработка за загадки, свързани с въртенето на Земята както и с преместваненето на земната ос. Тези процеси стават и под влияние на арктичните ледове, образували се във времето на последния ледников период. Тези ледове обаче днес са започнали да се топят. Един особено сложен въпрос, който занимава учените - геофизици е свързан с презумция за това - възможно ли е да бъде спрян процеса на преместване на земната ос, която на всеки 100 години земната ос се премества средно с над 9 метра. Изследванията показват и, че се повишава и налягането в низките слоеве на океанското дъно, където както е известно са концентрирани огромни залежи и от газове, а най-вече от метанхидрид.
Гълфстриймът донася в района на Северна Европа топла вода от тропиците, която се задържа на повърхността. По към север тя се охлажда и се спуска надолу, след което се отправя на юг, като така се осъществява непрекъснатия процес на циркулация. Установено е, че ако съдържанието на соли във водата е малко, (а това се случва именно след смесването на морска с речна вода), то плътността на водата се изменя. Затова е налице презумцията, че и течението може да изчезне. Топлата вода на Гълфстрийма, която е /10°C/ както и силно солената от Мексиканския залив прилива в Северноатлантическите води, която впоследствие се охлажда под влияние на арктическите ветрове, а през зимата допълнително замръзва още една част от морската вода, в която ледът съдържа съвсем малко сол. Незамръзналата вода продължава да бъде студена, но с много по-високо съдържание на сол по която причина потъва на морското дъно най-вече в районите на Гренландия и Исландия. На дълбочина 3000 метра същата тази вода буквално “изтича” като дълбочинно особено студено течение към юг. Затова колкото повече студена вода се образува на дъното, толкова повече солена вода се изтласква към повърхността, в северната част на океана. По причина на глобалното затопляне се увеличава циркулацията на въздуха, която зависи и от огромните количества вода, които се изпаряват в тропическите пояси. Затова се топят и северните арктическите ледове в района и на Гренландия. Постепенно обаче количеството на замръзналата вода през зимата става по-малко, а заради глобалното затопляне край Гренландия преди време там се появи т.н. “нов” остров. Според мен той е бил отделен от сушата в момент на разтапяне на ледената маса, която я покрива. Тези данни се коментират напоследък е на страниците на британския в. "Индипендънт". Същият “нов” остров има дължина няколко километра и е ситуиран в източната част. Имало е глетчер, който се е стопил. Вследствие на това останала земя, заобиколени отвсякъде от вода. Американският институт по геология вече потвърди съществуването на острова през 1985 г. Направени са множества сателитни и спътникови снимки от които става ясно, че през 2002 г. островът е бил свързан със сушата с тънък леден мост, който днес напълно е отделен от сушата. Възможни са още трансформации. Изчислено е, че ако само леда на Гренландия - 2,5 млн. куб.км се стопи, морското ниво ще се покачи средно със 7-8 метра. Естествените последици от това отново ще бъдат невероятни наводнения. В своята книга “Аномални явление и техните биолокационни проучвания”, издадена през 2004 г., в която в главата за “СЪДБАТА НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ В РАЙОНА НА БЕРМУДИТЕ КОРАБИ И САМОЛЕТИ” съм описал точната причина за част от изчезналите кораби. Те са заседнали в подводните пясъци край остров СЕЙБЪЛ, които се образува под влиянието на дейността на подводен вулкан, намиращ се на дъното на Атлантическия океан на около 6-тия градус, южно от Екватора и 1-ви и 5-тия градус, западно от Гринуич. Въпреки опитите за регистриране на острова през годините на средновековието, този остров – фантом върху морска карта въобще не е може да бъде начертан, защото територията му винаги се видоизменя от плаващите пясъци”.
/Бел. Авт/: Във времето на Средновековието о. Сейбъл, открит преди хилядолетия от викингите е бил назоваван “Острова на хилядите загадки” или, “Гробището на кораби” и дори “Смъртоносната пясъчна ивица”. Местоположението на острова е визирано край Нова Шотландия на около 150 мили източно от брега. Точно там се пресичат топлият Гълфстрийм и студеното Лабрадорско течение.
При добро време о. Сейбъл има очертанията на ятаган, което е регистрирано при добро време от самолетни снимки. За него от години се разказват небивалици и тайни ужасяващи легенди, които гласят, че винаги е обвит с тайнственост, с мъгли. Че на него живее прекрасната фея Моргана. Всред моряците се носи неговата слава като “най-опасния остров на света”. Интерпретациите му и рисунките в различните морски карти през последните пет века поразяват с обстоятелството, че островът е бил отбелязван почти винаги с различна дължина, варираща между 20 и 200 морски мили, което се дължи на плаващите пясъци. Шотландците в своите легенди и предания зазказват зловещи случки за стотиците кораби и бригантини, намерили смъртта си именно около острова. Съществуват много поверия за слухове и призрачни кораби от типа на “Летящия Холандец”. На острова днес отиват единствено търсачи на силни усещания, любители на приключения, на екстремни ситуации или спасителни екипи и пътешественици. Историята на острова обаче няма да бъде пълна ако не бъде спомената и VIP визитата изследователя-изобретател Александър Бел за когото в морските учебници пише, че е “ лагерувал там по време на спасителната експедиция на корабокрушенците от френския лайнер “Бургон”. Описано е и събитието, станало в годината, в която Америка подписва Декларацията за независимостта, на датата 4 юли. Тогава е регистрирана и катастрофата с платнохода “Кромантишир”, връхлетял върху плавателния съд “Бургон”, в непосредствена близост до бреговете на о. Сейбъл при което лайнерът потънал. Събитието е било съпътствано и от гибелта на 600 пасажери на “Бургон”, потънали в същия ден във водите на океана.
Акад. Йордан Иванов:
“Именно този вулкан определя постоянно менящите се цветове на течението “Гълфстрийм”. При своята дейност, променяща активността си, вулканът бълва и много пясък, сяра и други частици, които се отразяват на оцветяването на водите на това течение и поддържат топлината му. Тъй като движението на океанските, морски и речни водни маси се причинява най-вече от гравитационното взаимодействие между земята и луната, двупосочни са единствено движенията на водите при приливите и отливите, а непрекъснато движещата се океанска вода остава под въздействие на промените в атмосферата, и на подземните вулкани се образуват
вълнения, понякога и цунамита, вследствие на земетресения.
Интересно би било да се поумува и прогнозира какво би могло да стане ако океанските течения изменят своите маршрути. Т.е. какво ще стане ако топлите води проникнат в по-ниските слоеве на океаните – на огромни дълбочини и то в Северния Атлантик.
И така - вулканът, който изригва на около 6-тия градус, южно от Екватора и 1-ви и 5-тия градус, западно от Гринуич е на повече от 2000 м под земята. Вулканът намалява или увеличава мощтта си, в зависимост от изригванията по други места на океанското дъно. Затова северното движение на Гълфстрийма е по-силно в района на Скандинавия и Англия. И докато Северното течение носи огромни маси студен въздух във връзка с глобалното затопляне,водите от топящите се ледове на Северния полюс, които се носят на юг биха могли да отслабят силата на течението Гълфстрийм. Известно е, че океанската вода на огромна дълбочина е с налягане хиляди атмосфери, а подземните вулкани изливат своето съдържание от дълбините на земните недра именно под влияние на атмосферното налягане както и на налягането на слоевете океанска вода. А от Афрка цялата топлина се свежда до определен периметър от Европа. И така Гълфстриймът пренася топлата вода след инцидента във Филипините. От Филипините към полюса и започва процеса на топене на ледниците. Така, че наводненията в Англия в Северна Европа през 2007 г. бяха причинени от трансфера на огромните количества топла вода от дейността на подземния вулкан, който непрекъснато работи и изхвърля. Вследствие на това водите на подводната подземна река продължават да пренасят топла вода. Известно е, че след гигантски катаклизъм на дъното на океана е била отворена цепнатина, с дължина 100 м. и ширина 35 м. Това е станало западно от Лисабон и на около 40 градуса северна ширина от Екватора и между 10-ия и 20-ия градус, западно от Гринуич. След тази катастрофа се е оформил и трети подземен ръкав, който прекосява Испания, Италия, Гърция, България и Румъния.
Затова зачестиха земетресенията в Испания и Гърция и в Егейско море напоследък, след големите наводнения голямото засушаване напоследък.
Вулканът, който изригва на 6-тия градус, южно от екватора на дълбочина 2000 м под водата намалява своята функция по причина на факта, че има подводни изригвания и на други места по океанското дъно. Били са направени пробиви в Индийския океан и в района на Филипините и в района на Японско море. Затова още веднъж северното движение преобладава за Скандинавия, Англия и другите страни с голямото охлаждане, а от Африка цялата топлина се пренася с водните масиви до определен периметър в Европа. Докато механизмът, който е движел и продължава да движи континентите е свързан с постоянното напукване на подводния материал на места, като мезоокеански гръбнак, където са се образували вулканични скали. Този механизъм идва от дълбините на земята. И тъй като тезата за континенталното разделяне също е добила особена актуалност през 60-те години на миналия век, някои океанографски търсения на известни изследователи са били в региона на т.н. подокеански “Атлантически хребет”, простиращ се по линия, наподобяваща бреговете на цели два континента. С това учените съвършено правилно, в края на ХХ век изказаха предположения, че евентуално двата континента са се отдалечили, вследствие разцепване на земната кора. Докато Подводният хребет не е потънал континент, а частичен резултат от подобен процес. По този повод още във времето на изригването на вулкана на о-в Тира, вулканичните камъни, изхвърлени при изригването са достигнали не само Крит, но и дори и разстояния по-голямо от 400 км. Част от тези камъни са падали и в територията на днешен Египет. Това изригване е предизвикало невероятен местен потоп. В особено широка зона огромно количество лава се изляла морето след което са последвали жестоки цунамита.”
Според моята визия и теория ПОДЗЕМНАТА РЕКА, която опасва Земното кълбо, обратно на течението на Гълфстрийм, се движи от Север на Юг през Антарктида и се разделя на два ръкава между 50-ия и 60-ия градус, северно от Екватора и между 10-ия и 20-ия градус, западно от Гринуич. След това двете разклонения отново се събират на юг към Екватора и влизат дълбоко под ледовете на Антарктида. Реката излиза от там между 130-ия и 140-ия градус източно от Гринуич. Нейният път продължава от Индийския океан, Филипините, Японско море, Охотско море и минава източно от Якутск, където захранва коритата на 5 реки, пресича територията на бившия СССР и навлиза в Северния ледовит океан под ледовете , между 120-ия и 130-ия градус, източно от Гринуич. Появява се между 10-ия и 20-ия градус, западно от Гринуич, за да мине през Атлантическия. Тази река е текла неизменно по пътя си и ще тече още 2453 години, изчислено през 1980/81 г., когато всъщност завърших своите биолокационни проучвания. По мои данни същата реката ще тече без да променя своето корито. Смея да твърдя, че нейният западен ръкав е отнесъл под ледовете на Южния полюс в кухина немалко плавателни съдове и самолети, потънали в Атлантика, в зоната на Бермудите. Под влияние на натиска на налягането, реката продължава да носи с подводните води….
При приливите и отливите в океана се отделя огромна енергия под влияние на измененията в гравитацията, която образува теченията. При процеса обаче част от водите навлизат в кухините, направо вътре в земното магнитно поле, от което се влияе и самото магнитно поле.. Земната повърхност, земната кора, земната атмосфера, хидросферата, приливо-отливните движения извършват едновременно движения, регистрирани, наблюдавани и описани за пръв път в науката от Исак Нютон.
Във връзка с Гълфстрийма съществува още един невероятен феномен: известно е, че единствено змиорките пътуват с водите на Гълфстрийма по един своеобразен маршрут до мястото, където хвърлят хайвера си. Точно там се образуват най-много облаци, които преминават над Европа. И тъй като в Северноатлантическия басейн навлизат по-големи количества сладка вода, водата по повърхността от южните части се разрежда. В даден момент обаче същата тази вода не е достатъчно студена и солена, за да потъне на определена дълбочина, с което се обяснява с липсата на достатъчен прилив на повърхностна вода. Това обстоятелство също оказва влияние и променя Североатлатническото течение. По същата причина в Европа освен ужасяващи горещини, предстои да бъде регистрирано и невероятно застудяване. И така Змиорките Anguilla anguilla пътуват много за да хвърлят хайвера си. Те мигрират от реките в Европа чак до бреговете на Мексико. Съсредоточават се най-вече към място - 75 градуса западна дължина и 30 градуса северна ширина. Змиорките са единствените риби, които правят подобно пътуване като в Гълфстрийма и в двете посоки има циркулация на змиорки. Интересно за учените е да поумуват над това какво се случва именно на тази географска ширина и какви природни закони и сили действат точно на това място. Дали изобщо става въпрос за магнитни бури или за наличие на особени магнити или фини енергии, които привличат змиорките. Още повече, че регионът е свързан и с територии, върху част от които някога се е намирала легендарната Антлантида. Змиорките/над 350 вида/ изпълняват своеобразни специални “ритуали” при което те буквално “издебват” момент, в който Слънцето излиза от Скорпион и влиза в Стрелец. В този час всички змиорки от Европа се събират в километричен океански шпалир и така плуват. Плуват в двете посоки. От изток на запад змиорките плуват 6 месеца до мястото, където хвърлят хайвера си. От запад към изток младите змиорки плуват и този цикъл продължава почти цели две години. От бреговете на континента Европа змиорките отплуват през октомври и ноември, а през пролетта отново се връщат. Между змиорките има и “самотници”, които плуват индивидуално пред или след големите пасажи. Известно е, че някои видове от змиорките обитават особено големи дълбочини. Те по традиция в своята популация избягват срещите с хора, което ги определя като змиеводни от “третия вид”. В тази връзка интересен е още един факт, който не е изследван достатъчно , а именно, че осмотичното налягане на кръвта на млекопитаещите е почти идентично и с осмотичното налягане на океанската вода” .
Днес се изказват предположения, че не е невъзможно Гълфстрийма да бъде отклонен и ориентиран в друго направление, което на практика би означавало катастрофално изменение на климата с цял пакет икономическите и политически последствия. Известни находки и артефакти подсказват, че подобни събития вече са се случвали на планетата ни.
Известно забавяне на течението Гълфстрийм е било регистрирано към 1300-та година. Също според още една съвременна хипотеза това забавяне се счита за една от причините за своеобразен “мини” ледников период в Европа.
И така охладеният поток на Гълфстрийма, върнал се в южните ширини оказва влияние върху другите по-малки течения. Динамиката на този поток се променя през сезоните, с което се променя и солеността на водата във връзка с топенето на ледниците, особено ледовете около Гренландия. Увеличават се потоците от реките на Сибир, което също
оказва своето въздействие. В резултат на всемирното затопляне съществува реална опасност Европа катастрофално да застудее. Засега Гълфстриймът - gulf stream — /течение от залива/, благодарение на огромното количество термична енергия действително затопля западна и северна Европа. Затопля и Колския полуостров.Именно от преноса на водите зависи състоянието и на незамръзващото най-северно руско пристанище Мурманск.
Очаква се в Европе процесът на глобално затопляне да продължи неустойчиво още 10 години. Парниковият ефект оказва влияние и върху океанските течения. Според списание "Сайънс", Джеф Найт и неговите колеги от Центъра Хадли за Климатични Прогнози и Изследвани в Екзетър, Великобритания са създали математически модел за симулация на океанските течения за период от над 100 години. Моделът ХадСМ3 на Центъра Хадли, според авторите на проекта дава доста реалистична представа за цикличните промени с период от 70 до 120 години.. "Все повече и повече стават доказателствата в полза на ролята на океаните върху промяната на климата", твърди метеорологът Джеймс Хърел от Националния Център за Атмосферни Изследвания в Боулдър, Колорадо. За тях причината е и едно от най-големите океански течения – Гълфстрийм, чието продължение в Северния Атлантически океан определя по-високите температури през зимните месеци по крайбрежието на Норвегия и Великобритания. То оказва влияние и по бреговете на Швеция и Финландия.
Акад. Йордан Иванов:
“Лично аз считам, че наводненията и бурите и в Северна Европа, регистрирани през настоящата 2007 г. са във връзка и с ураганите и цунамитата както и с изригването на вулкана на Филипините. За учените не бе изненада факта, че ураганите в Атлантическия океан през 2007 г. бяха с невиждана мощ. Според специалистите, метеоролозите, преподавателите и изследователите от Университета на Колорадо /САЩ/, цитирани от в. "Нюздей",”през настоящата 2007 г.се очакват най-малко 14 тропически бури и седем урагана”. Прогнозите са, че 64% е вероятността щото един от най- силните урагани да достигне до крайбрежието на САЩ при което е възможно да бъде регистрирана и сила на вятъра не по-малко от 200 км/ч. Вероятността, именно този сезон на ураганите да бъде по-активен от миналата 2006 г. е сведена на половина. Това твърди и метеорологът Уилям Грей, уточнявайки, че през 2007 г. бурите и ураганите няма да нанесат такива вреди, каквито са били причинени през 2005 г Последиците от затоплянето на климата вече се чувстват и то особено осезателно и на Северния и на Южния полюс, където се топят ледниците. По расчети на учени едно увеличение на температурите с 10 градуа по Целзий би могло да предизвика повишение на равнището на Световния океан с 5-6 метра, което пък би довело и до затопляне на огромни крайбрежни територии в целия свят. Паралелно с това обаче и темата за ураганите, пороите и наводненията като последица от парниковия ефект остава актуална. Ураганите, пороите и наводненията се описват и регистрат като циклични. Подобни явления са се наблюдавали и продължават да се наблюдават особено много именно в Атлантическия океан. Известно е, че още през 40-60-те години на XX в. над Атлантика са преминали голям брой урагани. Нека не забравяме, че и в края на 2006 г. много силни земетресения разтърсиха югозападен Тайван, вследствие на което се образува поредно цунами към Филипините, в деня, в който се отслужваха панихидите за жертвите на смъртоносните вълни, убили хиляди през 2004 г.
Много бяха жертвите и при преминаването на урагана Шаншан през Филипините през септември 2006 година. По последни данни над 2000 души са загинали или се водят безследно изчезнали след т.г. свличане на огромни количества кал в източната част на Филипините. Вълните-цунами, високи над метър, нееднократно са връхлитали върху Филипините, където неотдавна бе обявено за пореден път бедствено положение по причина на унищожителните свлачища. Жертвите на свлачищата също са хиляди. Свлачищата са предизвикани от силни дъждове, съпътствали урагана Дуриан, ударил и Виетнам, от което са пострадали над 1 милион души. А калната вълна, придружена с вулканична пепел и прах е заляла Филипините в края на месец юли т.г. Въпреки, че Филипинските власти нееднократно са предупреждавали за неизбежното изригването на вулкана Майон, отстоящ на 250 км югоизточно от Манила жертвите са налице, защото както е известно цели села бяха погълнати от калта на вулкана. И този резултат отново е последица от Глобалното затопляне. Трагедията във Филипините има и своята предистория, в контекст на факта, че островите са в обсега на региона на т.н. Тихоокеански огнен обръч, в който много често се регистрират земни трусове. Дори почти ежедневно. Не по-малко от 20. По официални данни, в този район на света съществуват и артефакти за хомо сапиенс, живял там преди повече от 150 000 хиляди години. Енциклопедиите описват ниските чернокожи, предшественици на днешните филиписнски аборигени, назовавайки ги “итас”. Официално се знае, че мореплавателят Фернандо Магелан е открил Пролива между Атлантическия и Тихия океан през 1520 г. като е починал в района на Филипините. Истинският откривател на пролива обаче, според белгийския историк Марсел Ван Брюссел не е Магелан, а неговия сънародник Ролдан де Арготе.
/Бел. Авт/: Черната хроника регистрира през 2005 г. в Атлантическия океан поява на 28 тропически бури, 15 от които ураганни. Четири от тези урагани преминаха през САЩ - всред тях беше и ураганът Катрина, по време на който бяха изравнени огромни територии от крайбрежието на Мексиканския залив и също загинаха много хора. През 2006 г. само над Атлантическия океан са били регистрирани 9 бури и 5 урагана. Очаква се в района на Атлантическия океан през настоящата година за продължи ураганната активност. В Европа летните наводнения от т.г./ 2007/. във Великобритания бяха съпътствани от проливните дъждове. Залети бяха Уелс, Северна Ирландия, части от Шотландия. Ураган, съпровождан от проливни дъждове и градушки премина и над Германия, нанасяйки огромни поражения в Бавария, Саксония и в района на Бранденбург.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
По време на международната среща в Киото (Япония), посветена на глобалното изменение на климата през ХХІ век, делегати на повече от 160 страни от света приеха конвенция, задължаваща развитите страни да съкратят изхвърлянето на въглеродния двуокис СО2. Киотският протокол задължи 38 индустриално развити държави да съкратят в периода 2008 – 2012 г. изхвърлянето на отпадъчни продукти със съдържание на въглероден двуокис с 5% по сравнение с 1990 г. По силата на този документ Европейският съюз се задължи да съкрати изхвърлянето на СО2 и други топлинни газове с 8%; США със 7%, а Япония с 6%. В контекст на межддународните договорености, Киотският протокол е особено важен, защото се базира на международно рамково споразумение каквото към днешния ден е Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (РКИК, UNFCCC).
Научното мнение, изразено от Международната група от експерти по изменение на климата към ООН е с непрекъсната поддръжка от страна на националните академии на науките, от страните на «Голямата осморка» се заключава в това, щото средната температура на Земята се е повишила с 1 градус от края на ХІХ век, и че глобалното затопляне, наблюдавано през последните 50 години е предизвикано от човешка дейност – най вече вследствие на изхвърлянето на газове като въглероден двуокис (CO2) и метан (CH4).
Киотският протокол е установил количествени ограничения върху обема на изхвърляне на парниковите газове от промишлено потребление.
Неправителствените экологични организации считат, че постигнатите договорености не са достатъчни за решаване на всички проблеми, тъй като договорените споразумения за съкращаване на изхвърлянето на промешлинши газове съвсем не е достатъчно за да стопира затоплянето. В момента се обмисля как обемът на изхвърлените газове да бъда съкратен с още 60%.
Не зависи само от газовете, а и от магмата, от постоянно действащите вулкани и т.н. Те само спомагат, а магмата си върши нейната работа.
В същата връзка са налице вече и конфликти между промишлени гиганти на равнище държави, защото такива развиващи се държави като Индия и Китай, известни с многобройните обстоятелствата по замърсяване на атмосферата, бяха изпратили свои представители на срещата в Киото, които обаче не подписаха споразумението. Развиващите се страни също по особен начин възприемат екологичните инициативи на индустриалните държави по причина на следните аргументи: основното замърсяване с газове се осъществява основно от развитите страни, докато повишаването на контрола върху индустрията на развитите страни ще спъва икономическото развитие на развиващите се.
Във всеки случай обаче проблемите със глобалното затопляне на климата са ярък пример на това какви механизми именно сега трябва да бъдат включени в решаването на екологическите проблеми. Такива компоненты, като научна неопределеност, икономика и политика нерядко ще играят ключова роля в този процес. Ако трябва да коментираме квотита на ЕС в съответствие с Киотския протокол, страните могат да догонарят цели по снижаване изхвърлянето на парникови газов индивидуално или в сотрудничество с други странами. ЕС е принял решение да работи за постигане на целите и договореностите. Европейската програма по изменении на климата диктува квотите на своите страни членки, които задължават търговците да изхвърлят вредните газове по специална контролирана схема.
Използвана литература:
1. Акад. Йордан Иванов, София 2004 г. София, издателство ЕТ”Йордан Иванов” – “Аномални явления и техните биолокационни проучвания” –дадени на АН на СССР – Ал. Горбовси през 1980 г.
2. Акад. Йордан Иванов – “Космическият спътник КЕО, изстрелян да лети 50 000 г. ще се завърне с 5 000 г. по-рано в бъдещето”, в. “Монтпрес”, брой 25/1462/, 2007 г.
3. Акад. Йордан Иванов – “След изясняване на човешкия геном идва ред на войната за питейната вода”, в. “Монтпрес” , брой 25/1462/, 2007 г.: В своя научен труд за аномалните явления и техните биолокационни проучвания, посветен на сензационните тези за земята и човешката цивилизация, предоставен още през 1980-та г. на АН на СССР, на член-кореспондента на същата академия Александър Гарбовски и на Украинската академия на науките, посветих една специална информация за водата на планетата ни. Защото без водата, животът на планетата ни би бил немислим. Тя дава животворната си влага на растенията, хората и животните, а там, където водата липсва, всичко се превръща в мъртва пустиня. Към края на ХХІ век екологично чистата вода ще се цени повече от златото. Ако за в бъдеще ще продължават да се водят войни, както неведнъж съм отбелязвал, то през ХХІ век тези войни ще бъдат освен за Човешкия геном и за водните ресурси на планетата. От огромна важност е значението на сладката вода за живата материя, за живота на човека въобще. Повече от 1/5 от изчезващите земноводни видове живеят в или около сладките води. А повече от половината повърхност на земята е залята от огромни по размерите си водни басейни, но само нищожна част от тяхната вода е сладка. Изчислено е, че 97.5% от всичките запаси с вода на земята са солените води на моретата и океаните и едва 2.5% о т световните запаси са от сладка. От тях днес 70% са във вид на ледени блокове, глетчерите и ледниците. Запасите от питейна вода са били и ще продължават да бъдат най-скъпоценното съкровище на земята. Основният захранващ източник на десетките и стотици реки и езера, на хилядите планински извори, бликащи на повърхността, е подземната подводна река, която поема своя път от дълбините, в близост до Лисабон. След това прекосява територията на цяла Испания, Италия, Гърция, България и Румъния за да се появи в източната част на Карпатите, където поставя началото на двете надземни реки Уж и Тетерев.
4.”Руководство по контролю качества питьевой воды” - 2-е издание., т.1, ВОЗ, Женева, 1994.
5. Н.А. Агаджанян, В.И. Торшин «Экология человека» - ММП «Экоцентр», КРУК 1994 .
6. Бернард Небел «Наука об окружающей среде» (В 2-ух томах), «МИР» М. 1993 г.
7. Разработки на Технологичен университет в Делфт, Холандия (TU Delft),
Университетите по архитектура, строителство и геодезия, София (UASG-Sofia) и
Черноморска брегова асоциация- Варна (BSCA- Varna)
8. М. Е. Аспиз "Энциклопедия биологии" М. 1986
9. "Концепции современного естествознания" Под ред. В. Н. Лавриенко М. 1997
10.В. Г. Жиряков "Органическая химия" М. 1978
11.В. А. Ранов "Страницы истории земли" М. 1988
12."Биология" Под ред. Д. К. Беляева М. 1996 г.
13. Сп. “Наука и Техника”,“Глобалното затопляне унищожава Гълфстрийм”, броя от 5 декември 2005 г.
14.Зелена книга относно бъдещата морска политика за ЕС , Европейска комисия – Оперативна група за морска политика - “Зелена книга за морска политика”, J-99 7/12,B-1049 Брюксел.
AВТОРСКИ МАТЕРИАЛИ НА АКАДЕМИК ЙОРДАН ИВАНОВ В ИНТЕРНЕТ ИЗДАНИЕТО НА В. МОНТПРЕС – mont-press.com
1. Бр.78 от 2002 г. в раздел “Чудесии” - “Среща с Боянския маг Йордан Иванов”. Среща с Боянския маг Йордан Иванов- Бр. 9 (1446), год. ХVIII, 1 - 5 февруари 2007 г.
2. Бр.80 от 2002 г. в раздел “Чудесии” – “Възможностите на психофизиотерапевта Йордан Иванов в областта на диагностиката, профилактиката и лечението” .
3. Бр.86 от 2002 г. в раздел “Чудесии” – “СЛОВО ЗА СРЕБЪРНИТЕ БЪЛГАРИ” - Интервю с българския феномен и ясновидец по рождение Йордан Иванов.
4. Бр.88 от 2002 г. в раздел “Чудесии” – “СЛОВО ЗА СРЕБЪРНИТЕ БЪЛГАРИ” - Интервю с българския феномен и ясновидец по рождение Йордан Иванов - ПРОДЪЛЖЕНИЕ.
5. Бр.90 от 2002 г. в раздел “Чудесии” - “СЛОВО ЗА СРЕБЪРНИТЕ БЪЛГАРИ” - Интервю с българския феномен и ясновидец по рождение Йордан Иванов - ПРОДЪЛЖЕНИЕ.Бр. 4(1441), год. ХVIII, 16 - 17 януари 2007 г.
6. Бр.18(1355), год. ХVІІ, 7 – 8 март 2006 “Дакомизийски геном – изследван от българин” – научен доклад на академик Йордан Иванов
и асистент Анна Зографова - член. кор на академия МАБИК E-mail: acad.iordan_ivanov@abv.bg.
7. Бр.25(1362), год. ХVІІ, 30 март – 3 април 2006 г. “DACIAN – MOESIAN GENOME – researched by the Bulgarian in 1975”.
8. Бр. 26(1363), год. ХVII, 4 - 5 април 2006 г. Записки по новата българска голгота - влизането в Европейския Съюз”.Политологичен анализ - тест за политици на авторски колектив в състав акад. Йордан Иванов; проф. Иван Пейчев - д.и.н., макроикономист; инж. Стоян Цаков - о.р. полк. от авиацията на БА; Анна Зографова - член. кор. на академия МАБИК
9. Бр.26(1363), год. ХVІІ, 4-5 април 2006 г. в раздел “Общество” със заглавие “WHY THE LAWSUITS AGAINST BULGARIA CONCERNING THE SUBMUSHINE-GUN KALASHNIKOV WERE STOPPED”.
10. Бр. 26(1363), год. ХVII, 4 - 5 април 2006 г.
DACIAN-MOESIAN GENOME– researched by the Bulgarian in 1975
Academician Yordan Ivanov and assistant Ana Zografova - a corresponding member of MABIC Academy
11. Бр.32(1369), год. ХVІІ, 27 април – 3 май 2006 в раздел “Общество” със заглавие “V ЕНЕРГОБЛОК ДЕФЕКТИРА НЕ ЗА ПЪРВИ ПЪТ”.
12. Бр. 33-34(1371), год. ХVII, 4 - 8 май 2006 г. -Българите на Балканите през V - VII век Научен доклад от Научно-практическата конференция, организирана от Международната академия по българознание, иновации и култура на тема”Ранносредновековните българи – V – VІІ век”, проведена в София на 9 и 10 май 2006 г. – доклад на акад. Йордан Иванов - изследовател и консултант по исторически, археологически и природни богатства и Анна Зографова – член кор. на академия МАБИК.
13. Бр. 100-101(1436), год. ХVII, 21 - 27 декември 2006 г. Каква ще е съдбата на българските медици в Либия – ясновидска визия на фномна академик Йордан Иванов.
14. Бр. 4(1441), год. ХVIII, 16 - 17 януари 2007 г. – повторение на материала от Бр.90 от 2002 г. в раздел “Чудесии” - “СЛОВО ЗА СРЕБЪРНИТЕ БЪЛГАРИ” - Интервю с българския феномен и ясновидец по рождение Йордан Иванов – целия материал до края..
15. Бр. 11 (1448), год. ХVIII, 8 - 12 февруари 2007 г. Глобализация, евроинтеграция и преодоляване на еко и биокризата в България - експертна разработка на колектив от Международната академия по българознание, иновации и култура, в състав: акад. Йордан Иванов, проф. д-р Иван Пейчев - д.и.н., инж. Стоян Цаков, инж. Емил Дамянов и Анна Зографова - член. кор на МАБИК, доклади от научно - практическата конференция на академията, в областта иновациите през 2006 г.
16. Бр. 14(1451), год. ХVIII, 20 - 21 февруари 2007 г. МЕЖДУНАРОДНА АКАДЕМИЯ ПО БЪЛГАРОЗНАНИЕ, ИНОВАЦИИ И КУЛТУРА. Кармичната мисия на рода Дуло в христянизирането на България и Русия. Доклад на акад. Йордан Иванов и асистент Анна Зографова - член. кор. на МАБИК.
17. Бр. 23 (1460), год. ХVIII, 22 - 26 март 2007 г. Голямата тайна на Витоша - планината Витезда*Истината за гроба на Божия Син и Римския Музей на доктор Марк* Първа и втора част.* Доклад на акад. Йордан Стоилов Иванов и асистент Анна Зографова - член. кор. на академия МАБИК.
18. Бр. 7 (1444), год. ХVIII, 25 - 29 януари 2007 г. МИЗИЙСКАТА СУБКУЛТУРА В DUROSTROM*DUROSTRUM ПО АКАД. ЙОРДАН СТОИЛОВ ИВАНОВ С ПОЖЕЛАНИЕ:
ДА СЪХРАНИМ КОРЕНИТЕ БЪЛГАРСКИ, ЗА ДА ГРАДИМ ВЪРХУ ТЯХ КОРОНИТЕ НА НАШЕТО БЪДЕЩЕ - авторска разработка на акад. Йордан Иванов и асистентите: Анна Зографова- магистър - чл.кор. на академия МАБИК и Даниела Малчева - бакалавър – филолог от Югозападния университет в Благоевград
19. Бр. 14(1451), год. ХVIII, 20 - 21 февруари 2007 г. МЕЖДУНАРОДНА АКАДЕМИЯ ПО БЪЛГАРОЗНАНИЕ, ИНОВАЦИИ И КУЛТУРА/Кармичната мисия на рода Дуло в христянизирането на България и Русия/Доклад на акад. Йордан Иванов и асистент Анна Зографова - член. кор. на МАБИК
20. Бр. 25 (1462), год. ХVIII, 29 март - 2 април 2007 г. Космическият спътник КЕО, изстрелян да лети 50 000 години ще се завърне с 5000 години по-рано в бъдещето.
21. Бр. 25 (1462), год. ХVIII, 29 март - 2 април 2007 г. “След изясняване на човешкия геном идва ред на войната за питейната вода” – автор Акад. Йордан Иванов
22. Бр. 27 (1464), год. ХVIII, 5 - 11 април 2007 г. Гроб, мавзолей и предания за син на Атила Дуло, кътали до ХХ век кормянското и ряховско текета край Севлиево
научен доклад на акад. Йордан Иванов и асистент Анна Зографова - член - кор. на академия МАБИК.
23. Бр. 27 (1464), год. ), год. ХVIII, 5 - 11 април 2007 г. Гроб, мавзолей и предания за син на Атила Дуло, кътали до ХХ век кормянското и ряховско текета край Севлиево. ХVIII, 5 - 11 април 2007 г. научен доклад на акад. Йордан Иванов и асистент Анна Зографова - член - кор. на академия МАБИК.
24. Бр. 33 (1470), год. ХVIII, 3 - 7 май 2007 г. ΤΟ ΜΕΓΑΛΟ ΜΥΣΤΙΚΟ ΤΗΣ ΒΙΤΟΣΑΣ-ΤΟ ΒΟΥΝΟ ΒΙΤΕΖΝΤΑ
Η αληθεια για τον ταφο του γιου του Θεου και το Ρωμαικο μουσειο του δοκτορ. Εκθεση του ακαδημαικου Ιορδαν Στοιλοβ Ιβανοβ και του βοηθου Αννα ζογραφοβα –Της Ακδημιας ΜΑΜΠΙΚ
25. Всичко за Декадата на Българската древност - “БЪЛГАРИЯ ДРЕВНА И МЛАДА” 2 – 12.05.2007 г. - пресинформация на академия МАБИК.
Забележка: /Виж “Репортажи за 2007 г. – “Монт-прес – Бр. 40/.
26. Бр.55/1492/, год. ХVІІІр19-23 юли 2007 г. Акад. Йордан Иванов за трансфера на медиците ни от Либия.
27. Бр. 55 (1492), год. ХVIII, 19 - 23 юли 2007 г. “За предтракийската цивилизация на дакомизийците и днешните шопи” – автор акад. Йордан Иванов. /раздел култура/.
28. Бр. 57/1494/, год. ХVІІІр 26-30 юли 2007 г. ”Академик Йордан Иванов за потайностите на Северна Африка.
Рeпортажи:
Бр. 93(1428), год. ХVII, 28 - 29 ноември 2006 г. Репортаж от _ научно-практическа конференция на МАБИК и община Вълчедръм “Мизийският корен на древните българи”.
Бр. 40(1477), год. ХVIII, 29 - 30 май 2007 г. Всичко за Декадата на Българската древност - “БЪЛГАРИЯ ДРЕВНА И МЛАДА” 2 – 12.05.2007 г. - Пресинформация на академия МАБИК.
Статии:
ШВЕДСКАТА ПРЕСТОЛОНАСЛЕДНИЦА - ПРАПОКОЛЕНИЕ ВНУЧКА НА ЦАР КАЛОЯН

| Назад |
Материалите в този сайт са обект на авторско право. При използване на информация от Монт-прес ONLINE позоваването е задължително.
Включването на връзки към публикации в Интернет Монт-прес ONLINE е свободно.
©1990-2015 Powered by Advirso