Монт-прес: Капитан Йордан Стоянов - революционер, офицер и четнически войвода в борбата за освобождение на Македония (1869-1910 г.)

Капитан Йордан Стоянов Трифонов е български военен, капитан и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК). Роден е на 15 септември 1869 г. в с. Долна Вереница, доброволец в Сръбско-българската война - 1885 г. за което получава Орден за храброст-III степен. Участва като войвода на чети в освободителните борби на Македония - Горноджумайското въстание - 1902 г., и Илинденско-Преображенското въстание - 1903 г. Не подкрепя разделението и противопоставянето на революционните сили за освобождение на Македония и братоубийствените войни между тях.

Неговият баща Стоян е внук на известният хайдушки войвода и поборник за българската свобода Цеко Петков - Войводата. Заедно с Трифон (дядото на Й. Стоянов) са участници в революционния комитет в селото през 60-70-те години на XIX век. Поради нападенията на турци и черкези над техния дом и създадената заплаха за живота им напускат своето родно село и се заселват в тогавашния град Лом-Паланка.

В избухналата Сръбско-българска война - 1885 г., Й. Стоянов, 16-годишен се записва доброволец в Четвърта рота на III пехотен Бдински полк. Участва като взводен командир и показва смелост и безстрашие. За проявения героизъм, след примирието му е връчен орден “Кръст за храброст” III-та степен от главнокомандващия княз Александър Батенберг.

След войната Й. Стоянов постъпва в Софийското военно училище през 1887 г. като показва отличен успех и получава заслужени награди. Завършва училището в София през 1892 г. През 1901 г. напуска военната служба и се присъединява към ВМОК. По поръчение на Върховния комитет заминава през октомври 1901 г. на разузнавателна обиколка в Разложко и събира сведения за състоянието на революционното дело. През 1902 г. отново преминава границата, с чета от около 20 души в Пиринския край като проявява смелост и тактически умения в ръководството на четата.

Горноджумайско въстание

През 1902 г., Върховния комитет начело със Стоян Михайловски и генерал Иван Цончев, започва подготовка на въстание в Македония. Правителството на Стоян Данев е против избухването на въстание, Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) също е против подготвяното въстание, в резултат на което противоречията с ВМОК се засилват. Първите чети на ВМОК преминават българо-турската граница и навлизат в Македония през юни 1902 г. с цел да подготвят населението за въстанически действия. Четите се ръководят от Анастас Янков, Тодор Саев, Антон Шипков и Йордан Стоянов.

Въстанието избухва в Горноджумайска околия където подготовката е най-добра. Поради действията на ВМОРО се стига до сблъсъци и стълкновения с четите на ВМОК. Яне Сандански от Вътрешната организация насочва действията си по източния бряг на р. Струма срещу четата на поручик Й. Стоянов.

Първите боеве започват в с. Железница на 23 септември и при селата Сърбиново (дн. Брежани) и Градево между турската войска и въстаниците, ръководени от войводата Павел Давков. В сражението участва и четата на поручик Й. Стоянов.

Четниците на поручик Й. Стоянов водят редица битки от 23 септември до 3 ноември 1902 г. освен при с. Сърбиново и Градево и при с. Чатал, Горноджумайско, в Мелнишко при с. Кресна и връх Езерец.

По време на въстанието преобладават отделни сражения между въстаниците и турската армия която понася големи загуби, което се дължи на много добрата екипировка на четите, на техния ентусиазъм и висок боен дух. Под натиск на Великите сили българското правителство затваря българо-турската граница и бойните действия са прекратени. След 3 ноември, поради променената обстановка четите на ВМОК се изтеглят в България.

Потушаването на въстанието е извършено с големи насилия и жестокости, а Вътрешната организация претърпява тежки удари. Над 2000 българи от засегнатите райони напускат родните си места и се отправят към Княжество България.

Илинденско-Преображенско въстание

През 1903 г. е взето решение за въстание на конгрес на ВМОРО в Солун, председателстван от Иван Гарванов, началото на въстанието е определено за пролетта на 1903г.

В Серския революционен окръг, при с. Пирин, Съветът на войводите и ръководителите, взема решение въстанието в окръга да бъде обявено на 14 септември, Кръстовден и да бъде общо и повсеместно.

Сборните чети на поручик Й. Стоянов и поручик Любомир Стоенчев след дълъг нощен поход, на 9 август достигат до Царев връх, (в Югозападна Рила) където очакват куриер от Македония. Тук щаба на Стояновата чета слуша разказ на войводата за родолюбието на габровци, които на свои разноски са приготвили въоръжение и облекло за 80-те четници и е взето е решение четата да се именува Габровска-Априловска. При четниците пристигат трима селяни с няколко коне с храни, изпратени от игумена на Рилския манастир и писмо с благословия за победа в борбата за освобождение на Македония. С тях идват и двама фотографи с голям фотоапарат от ателието на Димитър Карастоянов в София, които правят снимки на четите. Вечерта достигат границата при билото на Царев връх. Всички с вълнение очакват сигнал за поход и за бой. Преди преминаване на границата, войводата се обръща към тях с думите: “Юнаци, ето границата, ето борческа Македония, която ни зове; напред в свещената борба за свободата на Македония!”.

Пътят на четата продължава в непрекъснат поход, с присъединяване то на четниците на поручик Л. Стоенчев - общата численост на двете чети достига 150 човека. Следват боевете при с. Влахи на 15 август 1903 г. и връх Итипица (местност по билото на Пирин), където отбиват атаките на 800 души турска войска и башибозук. Боят се води с ожесточение от двете страни, под палещите лъчи на слънцето и сред град от куршуми. С малки прекъсвания атаките на противника продължават без успех до вечерта, когато четниците с песни празнуват победата си.

Боевете продължават на 31август 1903 г. при с. Пирин, където сборен отряд на Яне Сандански и Й. Стоянов е нападнат от турски войски, и при Оброчището “Света Троица”, Мелнишко. Тук за първи път се установява единодействие между Яне Сандански и Й. Стоянов в борбата срещу общия им враг. Ожесточени боеве се водят и на Предела, Горноджумайско и др.

Въпреки героичните усилия от страна на четниците и упоритите боеве, те не успяват да вдигнат населението на въстание в Серския революционен окръг. Въстанието е потушено, дадени са много жертви, а редица селища са разграбени и опожарени. България е принудена да не се намесва в Македония поради заплаха от война на съседните държави.

По време на въстанието враждите и гоненията между ВМОРО и ВМОК престават, но след това отново се подновяват. На 24 декември 1903 година в Кюстендил е извършено покушение от терорист на ВМОРО срещу Й. Стоянов, който е тежко ранен.

През 1904 г. върховистки чети отново навлизат в Източна Македония и между тях и вътрешните чети отново започват сблъсъци. Най-големият сблъсък е на 7 април 1905 г., когато Я. Сандански устройва засада на четата на Й. Стоянов при село Кашйна и загиват 9 души. Четата на Й. Стоянов е разбита, подвойводата поручик Асен Партениев от Лом е ранен, заловен с няколко четника и жестоко убит. Й. Стоянов също е ранен, но успява да се спаси.

След прекратяване дейността на ВМОК, четите се разпускат и през пролетта на 1906 г. се изтеглят от Македония.

През 1906 г. Й. Стоянов сам се оттегля от революционна дейност и отново постъпва на военна служба. В същата 1906 г. се оженва за Райна Каназирева, учителка и революционерка от Мехомия (Разлог). От техния брак се ражда единственият им син Иван, който през 1945 г. е сред осъдените от Народния съд. През август 1909 г. Й. Стоянов е преместен от Самоков в IV-ти Плевенски полк. Няколко месеца по-късно през януари 1910 г. заболява от силна простуда и на 18 март умира в София. На неговото погребение от княжеския дворец е изпратен с каляска полк. Драганов, който предава съболезнованията на семейството му. Като офицер от българската армия Й. Стоянов е съпроводен в последния си път от една рота войници на столичния гарнизон начело с военна музика. На траурната церемония не присъства нито един представител от Македония, на която той посвещава своите усилия и надежди за свободното й съществуване. Така завършва своя бурен живот, капитан Йордан Стоянов, революционер, патриот, борец за освобождението на Македония и за осъществяването на българския национален идеал.

Ако за неговия противник Яне Сандански, който подписва смъртни присъди на революционни дейци, се знае много, името му е възпято в народни песни и е именуван град на негово име, то за Йордан Стоянов, който не убива нито един българин, а пленените четници от другите организации освобождава веднага, за него се знае съвсем малко, дори в родното му село Долна Вереница и в гр. Монтана. Такава е тъжната истина, която трябва да признаем днес.