Монт-прес: Монтана харчи най-много, най-малко

Монтана е първенец по капиталови разходи в областта. Те възлизат на 6,7 милиона лева, което е близо десет пъти повече в сравнение с Георги Дамяново и два пъти повече спрямо Лом. Това показват анализите на Института за пазарна икономика.

Капиталовите са важен компонент в общинските разходи. Те отразяват ясно намерението за по-интензивни общински инвестиции. По-високи са в големите общини, които имат повече инфраструктура, налагаща изграждане на нови обекти, обновление и ремонти, коментират от ИПИ. За миналата година Монтана е вложила в реновиране, реконструкция, строителство 6,7 млн. лв. След нея се нарежда Бойчиновци с 4,5 млн. лв. За Лом сумата възлиза на 3,5 млн. лв., за Вършец - на 3,4 млн., а за Берковица - на 3 млн. лв. В останалите шест общини капиталовите разходи са по-ниски. Брусарци е изхарчила по това перо 2,2 млн. лв. След нея се нареждат Вълчедръм (1,6 млн.), Якимово (1,4 млн.), Медковец и Чипровци с по 1,3 млн. лв. В дъното е Георги Дамяново със 700 хиляди лв.

“Най-високи са разходите в Столична община (309,4 млн. лв.), Пловдив (100,1 млн. лв.), Варна (75,4 млн. лв.), Карлово (31,3 млн. лв.) и Бургас (29,5 млн. лв.). Логично, най-високи са разходите в големите общини, които имат повече инфраструктура налагаща изграждане на нови обекти, обновление и ремонти.

Същевременно актуални големи инвестиционни проекти могат да издигнат и по-малки общини нагоре в класацията. Например в периода 2022-2023 г. Карлово изпълнява няколко мащабни проекта за рехабилитация на пътната и водопреносната мрежа на територията й, поради което е сред първенците по капиталови разходи за 2023 г.”, отбелязват от ИПИ.

Но разпределени на човек, по обясними причини разходите в областта са най-ниски в Монтана. Тук на всеки гражданин се падат само по 150 лв., което е под средното за страната от 291 лв., което не е изключение. В това число са общо 106 български общини, но няма други наши. На другия полюс с 600 лв. от региона е Бойчиновци. Повече са парите на жител в Брусарци (547 лв.), Вършец (514 лв.), Чипровци (481 лв.), Медковец (452 лв.), Якимово (414 лв.). След тях са Георги Дамяново (337 лв.) и Берковица (214 лв.).

“Най-високи са разходите в община Бяла, област Варна (3973 лв./човек), Сухиндол (3016 лв./човек), Царево (2377 лв./човек) и Кресна (2344 лв./човек). Най-ниски спрямо населението са инвестиционните разходи в Плевен (59 лв./човек), Дупница (70 лв./човек), Пазарджик (80 лв./човек) и Дулово (81 лв./човек). Подобно на общите, капиталовите разходи са най-високи на човек в по-малките общини, като отново важи аргументът за мащаба. Когато общината инвестира в инфраструктура, например даден брой километри пътна мрежа или сметище с дадена площ, тази инфраструктура струва повече на човек, когато обслужваните от нея жители са малко. Затова и капиталовите разходи на човек са диспропорционално по-високи в по-слабо населените общини”, поясняват от ИПИ.

През миналата година Монтана е била е с най-големият бюджет в областта - 78,7 млн. лв. Това означава, че разходите на човек от населението са били в размер на 1772 лв. С наполовина по-нисък са били Лом - 38,5 млн. лв. и Берковица - 31,5 млн. лв. На всеки гражданин са се падали съответно по 1895 и 2225 лв. Средното за страната е 1940 лв. В 74 общини този показател е по-нисък. С най-високи разходи спрямо населението са Челопеч (8410 лв./човек), Бяла, област Варна (6731 лв./човек), Бойница (6415 лв./човек) и Сухиндол (6397 лв./човек). От другата страна на разпределението стоят общините Асеновград (1427 лв./човек), Руен (1504 лв./човек), Русе (1522 лв./човек) и Панагюрище (1537 лв./човек), посочват от ИПИ. В областта ситуацията изглежда така. Бюджетът на Вълчедръм е бил 15,9 млн. лв. или 2149 лв. на гражданин. След нея е Бойчиновци с 15,6 млн. лв. или 2078 лв. на глава от населението. Нататък в своеобразната регионална класация се подреждат Брусарци с 9,8 млн. лв. или 2483 лв./човек, Медковец - със 7,7 или 2586 лв./човек, Якимово със 7,5 млн. лв. или 2184 лв./човек, Чипровци с 6,6 млн. лв. или 2419 лв./човек и Георги Дамяново с 6,5 млн. лв. или 3318 лв./човек.

“Забелязва се, че най-високи разходи на човек от населението като цяло постигат малките общини. Логично, броят на населението понижава знаменателя в индикатора, но по-важното е, че голяма част от разходите в общините са фиксирани и не могат да се свият спрямо населението. Пример е общинската администрация, която трябва да включва определен минимален брой служители, за да функционира общината като административна единица и да предлага изискваните от законодателството публични услуги. Твърде вероятно е това да е свързано с по-ниско натоварване, но това е неизбежно, тъй като съществуването на общината налага тя да осъществява определени дейности, които са свързани с разходи - сгради, издръжка, заплати на служители и т.н. - независимо, че броят на потенциалните ползватели е ограничен от ниския брой на жителите. Реформи в посока споделяне на общински услуги или окрупняване на общините могат да решат този проблем, тъй като биха генерирали икономии на мащаба, които да понижат средните общинските разходи на човек от населението”, обобщават от Института за пазарна икономика.