Монт-прес: Монтана изпреварва значително останалите ни общини по инвестирани пари от Европа

С евросредства бе модернизирана култова за Монтана сграда - НЧ “Разум 1883”.

Към 30 юни на общините в областта са изплатени 330 милиона лева европейски средства по оперативните програми. Над половината от тях са преведени в Монтана за изпълнените различни проекти, която е отличник с размер над средния за страната. Това показва анализът на Института за пазарна икономика.

От приемането ни в Европейския съюз през 2007 г. до края на първите шест месеца на тази година община Монтана е получила от оперативните програми 196,8 милиона лева. Това е повече от парите за областите Търговище (малко над 165 млн.), Перник и Кюстендил - по 192 млн. лв. Над три пъти по-малко са усвоените от Лом средства. В общината са използвали 58,9 млн. лв. от еврофондовете. Значително по-малки са сумите за останалите общини. В своеобразната класация следват Берковица с 30,1 млн. лв. и Вършец - с 11,5 млн. лв. Пета е Бойчиновци със 7,7 млн. В Георги Дамяново усвоените средства възлизат на 5,5 млн. лв., във Вълчедръм на 5,2 млн. лв., в Чипровци и Медковец - на 4,5 млн. лв. По-малко средства от Европа се инвестират в малките общини. Финансирането на проекти от оперативните програми е с най-нисък размер в Якимово и Брусарци. Двете местни управи са получили съответно 3 и 2,6 милиона лева.

В България са изплатени над 25 млрд. лева европейски средства по оперативните програми. На областно ниво най-много средства в номинално изражение са усвоени в столицата - почти 5,5 млрд. лева. Над 1 млрд. лв. са получили Пловдив (1,4 млрд. лева), Благоевград (1,2 млрд. лева) и Бургас (1 млрд. лева). Най-малко са преведените пари в Търговище (малко над 165 млн. лева), Перник и Кюстендил (по 192 млн. лева), сочат данните на ИПИ.

Изчислени на човек за периода от 2007 г. до началото на тазгодишния юли пари за реализирани европроекти в община Монтана възлизат на 4352 лв. Това е един път и половина над средното за страната от 2836 лв. на човек, което пък е с 13 на сто повече в сравнение със сумата към 30 юни 2022 година. По този показател Монтана изпреварва столицата (4176 лв.). За този период в Монтана бяха изпълнени няколко много големи обекта, финансирани по проекти на общината от оперативните програми. Сред тях са водният цикъл, обновяването на училища и детски градини, осъвременяването на паркове, основният ремонт на улици. Изградена бе компостираща инсталация. С евросредства бе модернизирана култова за Монтана сграда - НЧ “Разум 1883”.

Реставрирана бе античната римска крепост, която е включена в каталога “Непозната България” на Министерството на туризма. Построени бяха центрове за настаняване от семеен тип. Заработи комплексът за здравни и социални услуги “Свети Мина”. Обновена бе спортната инфраструктура. Сред големите проекти е подмяната на отоплителните уреди в домовете на хората с по-екологични.

В нашата област повече пари на жител се падат в Георги Дамяново - 2619 лв. и Лом - 2570 лв. Под 2000 лв. е сумата за Берковица (1943 лв.), Вършец (1742 лв.), Чипровци (1497 лв.), Медковец (1296 лв.). В останалите общини сумите са значително по-ниски. За Бойчиновци на гражданин се подадат по 998 лв. Следват Якимово (789 лв.), Вълчедръм (650 лв.), Брусарци (643 лв.).

“Инвестициите, финансирани със средства от ЕС, често имат ефект в повече от една община извън тази, в която са реализирани и отчетени. Примери за подобни проекти са изграждането на компостиращи инсталации и подобряването на водните цикли”, отбелязват от ИПИ.

Спрямо 2018 г. изплатените европейски средства у нас нарастват с от 10 до 17 процента годишно и до този момент общата им стойност почти се е удвоила.

“На общинско ниво ясно се откроява с над 8000 лв. средно на човек от населението Добрич (град). Следват Бяла (Варна) и Свиленград, където евросредствата са над 6000 лв. на човек”, отчитат от ИПИ.

Експертите на ИПИ обобщават, че е налице доста голяма разлика между общините по отношение на изплатени европейски средства на човек индикатор за изразено икономическо разграничение между тях.

“Нещо повече, предвид ограничения административен капацитет, в много случаи общините предпочитат да изпълняват европейски програми за подобряване на инфраструктурата, които дават незабавен и разпознаваем ефект, за сметка на полагане на дългосрочни усилия за привличане на нови частни инвестиции и подобряване на бизнес средата”, изтъкват от ИПИ.