Монт-прес: Дръзновението на младия краевед

Наскоро в експозиционната зала на Регионалния исторически музей, гр. Монтана, домакините подредиха изложба в десетина витрини с материали за изселеното заради язовир “Огоста” село Живовци, събрани от най-младия член на Дружеството на краеведите в града, Димитър Церовски. Според водещата на откриването на изложбата, уредничката Джамиле Димитрова, той е дългогодишен приятел и дарител на музея. На откриването дойдоха не само краеведи, музейни работници и архивисти, но и много граждани, мнозина от които с живовски корени. Младежът бе поздравен от заместник-кмета на град Монтана, Весела Коларска, която не скри учудването си от броя на експонатите, събрани от него.

Димитър Церовски маркира основните моменти в историята на с. Живовци. В него има и днес останки от римска вила, стърчат църквата с рухналия покрив и запазената камбанария, а при всяко намаляване на водата в язовира изплува запазената чешма в бившия двор на ТКЗС с трите чучура, които щуртят, както са шуртели преди 60 години.

Във витрините бяха изложени книги на краеведа Георги Гоцов, книгата на Димитър Церовски, книги на Иван Давидков и на Анастас Стоянов и други печатни издания, посветени на селото. Бяха представени много снимки и архивни документи, илюстриращи живовското селско общинско управление, училищната и читалищната дейност. В една от витрините бе изложена женска носия на прабабата на младия краевед. Бяха показани много железарски и дърводелски инструменти, както и посуда от ежедневието на старите живовчани.

От разказа на Димитър Церовски присъстващите научиха имената на известните личности, родени и израсли в селото: лекарят проф. д-р Тако Андреев, политикът Мато Матов, дисидентът Стефан Табаков, живеещ във Виена, както и писателите Иван Давидков и Анастас Стоянов.

Село Живовци е имало 5 духови музики, 4 мелници, консервна фабрика и гара. В него са заснети няколко игрални и документални филма. Според директорката на Регионалния исторически музей, Уляна Даракчийска, все още не е проучено устройването на Живовския квартал в Монтана.

Изложбата стана повод за дискусия по въпроса за съхранението на каменната пластика от камбанарията на Живовската църква. Активирането на тази идея тръгна от Калина Тодорова, завеждаща отдел “Краезнание” в Регионалната библиотека на Враца, и се поде от Димитър Церовски. Според художника Теодоси Антонов, който е член на Дружеството на краеведите в Монтана, тази идея е повдигана още при изселването на с. Живовци от някогашния деец на Окръжния съвет за култура, Робинзон Спасов, и заслужава да се подкрепи. С това се съгласиха и краеведите Иван Нисторов, Славко Григоров и Траяна Ценова, която е изследвала селото като уредник в музея. По този въпрос с младия краевед се съгласи и Уляна Даракчийска, според която много е писано по въпроса и различни предложения е имало, но като че ли последното ще се окаже най-наложително да се съхрани пластиката в музея. Появи се и идея да се създаде и инициативен комитет за целта.

След Теодоси Антонов Димитър Церовски е вторият член на Дружеството на краеведите в Монтана, който се осмелява да направи такава изложба със собствени експонати. Да съхраниш ценностите на миналото, да ги проучиш и да ги предоставиш на своите съвременници е висока духовна изява за това се иска и сърце.

Изложбата все още може да се посети в музея.