Монт-прес: Пристигането на княз Фердинанд I в България през 1887 г.

Темата за княз и цар Фердинанд I, управлявал в България през 1887-1918 г., е сред интересните в историята, особено за жителите на града, носил неговото име от 1891 до 1945 г. Тя присъства и в програмата на Националната научна конференция на 9 и 10 юни т. г. в Монтана, посветена на 1850 години от известието за обявяване на селището за град през римската епоха и 120 години от второто му обявяване за град през 1891 г.

Излезе и вестник “Монтана”, юбилеен лист, посветен на двете годишнини, в който е публикуван материалът “Как Кутловица стана Фердинанд”. В него се посочва, че Фердинанд е пренощувал тук след избирането му за княз и се твърди, че това е първото място където той се отбива след пристигането си в България.

Той обаче не слиза с кораб в Лом и не пътува с карета за София през Кутловица и Берковица, както е отбелязано във вестника, а истината за пристигането му в България през 1887 г. е твърде различна.

На 30 юли 1887 г. на Дунав, в устието на р. Тимок, корабът “Ориент”, с който пътува Фердинанд I е посрещнат от яхтата на бившия български княз Александър I Батенберг. Тук Фердинанд I е приветстван от тримата регенти начело със Стефан Стамболов и след оттеглянето му в салона на кораба, облича генералска униформа. Привечер е посрещнат с 500 топовни салюта в старата българска столица Видин, където са управлявали последните владетели на Втората българска държава и прочита написан на френски език Манифест към българския народ. В отговор се изказват първият български екзарх Антим I, регентите, министър-председателят Васил Радославов и др. Вечерта около кметството е сложена вечеря с шампанско за официалните лица, а край реката са разположени огньове и множество посрещачи от цялата околност.

На следващия ден княжеският кораб продъл-жава своя път по течението на река Дунав. На брега при Козлодуй е пресъздадено слизането на Ботевата чета, а музика оглася района с “Шуми Марица”. По своя път корабът спира съвсем за малко в Лом и Оряхово и повече в Свищов, където князът е посрещнат със 101 топовни салюта. Особено тържествено е посрещането му в Русе европейски град, който по своята уредба и богатство превъзхожда столицата София. Тук князът пренощува, след което отново се връща в Свищов и оттам с кортеж се отправя към старопрестолния град Тър-ново, приветстван от многобройни поданици.

В Търново е построена триумфална арка, тук са и депутатите от Третото велико народно събрание. Възшествието на Фердинанд на българския престол става на следващия ден 2 август 1887 г. с богослужение в черквата “Св. Богородица” и заседание на Третото ВНС, където князът произнася клетва по конституцията, а министър-председателят прочита от негово име Прокламация към българския народ. Отново има 101 топовни гърмежа. След обяд е проведен преглед на войските на Марино поле и са устроени народни игри и веселия. На 3 август след църковна служба в старата черква “Св. 40 мъченици” е обявено закриването на Третото ВНС.

Пътят на новоизбрания княз продължава през Габрово, Казанлък и Пловдив за столицата на княжеството - София.

Това е засвидетелствала историята за пристигането на княз Фердинанд I в България, за да заеме княжеския престол през 1887 г. Все още Кутловица е била доста далеч от неговите планове и първостепенни държавни грижи.

Добре е, когато се публикуват сведения и се издават исторически материали за миналото на града ни, журналистите да се консултират с историци, за да не се тиражират спомени с неверни твърдения, които объркват масовия читател.