Монт-прес: 115 години от създаването на Фердинандското македоно-одринско дружество

През януари 1895 г. в София се създава Върховен македонски комитет /ВМК/ с председател Трайко Китанчев. Комитетът има за цел постигане на политическа автономия за населението в Македония и Одринско. От 1900 г. ВМК прераства във Върховен македоно-одрински комитет /ВМОК/ и укрепва връзките си със създадената през 1893 г. Вътрешна македоно-одринска революционна организация /ВМОРО/. Негово дело са въстаническите акции в Мелнишко 1895 г. и в Горноджумайско през 1902 г. Видни ръководители на Комитета след смъртта на Трайко Китанчев са капитан Борис Сарафов и генералите Данаил Николаев и Иван Цончев. Дейците на ВМОК разчитат предимно на кадрови офицери в българската армия, които съставляват и основната част от неговия потенциал. ВМОК обединява и централизира дейността на многобройните комитети и дружества, чиито членове са български патриоти и бежанци от Македония и Одринско.

Едно от създадените дружества в страната през този период е Фердинандското македоно-одринско дружество (ФМОД). Най-ранните сведения за неговата дейност се съдържат в Протокол R%1 от 31.03.1895 г., подписан от 4 фердинандски граждани местни жители и преселници от Македония. Техните имена са: Д. Иванов, С. Х. Смилов, Г. Душков и Ив. Цеков. С резолюция те упълномощават Димитър Кацаров от София да ги представлява пред конгреса в столицата, за избиране на делегати за Европейската конференция по арменския въпрос. Те молят конференцията да разреши и македонския въпрос, според условията на чл. 23 и 61 от Берлинския договор. Така през 1895 г. е поставено началото на македонска организация в нашия град.

Официалното и създаване става на 29 юни с. г., когато около 60 граждани, събрани в черковния двор изслушват речта на Георги Назарчов за създаване на македонско дружество. Присъстващите приемат, че целта на дружеството - придобиване в Македония и Одринско на политическа автономия, приложена и гарантирана от Великите сили, е “благородна и ползотворна за целия български народ”. Събранието избира настоятелство от 4 члена, с мандат от 1 г., което ще представлява дружеството и ще ръководи делата му. С явно гласоподаване са избрани: председател Г. Назарчов, подп-л Димитър Иванов, секретар Спас Смилов, касиер Анто Станков, и 10 съветници, сред които са имената на Гаврил Душков, Иван Цеков, Игнат Попов, Стефан Николов, Коста Табаков и др. Препис от протокола е изпратен на Македонското дружество в София и в него се съдържат имената и подписите на 47-те учредители на дружеството. Тук са имената на Григори Ценов, Лазар Михайлов, Георги Иванов, Димо Цонов, Първан Димитров, Коста Филипов, Петър Бокиловски, Стефан Лазаров и на други по-известни фердинандски граждани.

През м. юли с. 1895 г. в София е бил изработен печат на дружеството, с който са подпечатвани официалните документи. Печатът е имал форма на елипса, в средата на която са изобразени две длани, които се здрависват, символизиращи вероятно единството на организацията, под тях годината 1895, а околовръст надписът “Фердинандско македонско дружество”.

За съжаление липсват сведения за следващите 3 г. от неговата дейност 1896-1898 г. Вероятно дружеството е ограничило или е прекъснало дейността си през този период, причина за което е общия спад в дейността на ВМК и на МОД.

От лятото на 1899 г., когато начело на Комитета застават енергични и предани български патриоти начело с поручик Борис Сарафов, дейността на дружествата се активизира. Вероятно тогава ФМОД е възобновило дейността си, за което свидетелства протокол №1 от окт. 1899 г. Дружеството избира настоятелството в състав: Цоло Мислов, Атанас Драгоманов, Иван Илиев и Антон Попстоянов, и комисия за преглеждане сметките на старото настоятелство. Събранието натоварва настоятелството и комисията да изработи и проектоустав на дружеството.

Сред новите имена в ръководството на дружеството са адвокатът Цоло Мислов, депутат в ХI и ХIV ОНС 1901 и 1908 г. и Антон Попстоянов бежанец от с. Стояково, Гевгелийско, учител във Фердинандското трикласно училище 1899-1902 г., секретар на ВМК “Станишев-Карайовов” през 1902 г. и четник в четата на войводата Христо Чернопеев.

В следващите години 1899-1902 г. дейността на дружеството е отразена в протоколната книга на настоятелството, която съдържа 24 протокола за времето от 26.10.1899 до 23.06.1902 г., и в редица други документи. В съответствие с устава и указанията на ВМОК, дружеството провежда редовни, извънредни и годишни събрания и заседания на настоятелството. Всички окръжни, писма и др. документи на ВМОК се завеждат и съхраняват в архивата на дружеството.

Според чл. 3 от устава, средствата за постигане целта на дружеството са: “печатно слово, отваряне читалище, вечерно училище, сказки, вечеринки, театрални представления и др.; агитации и митинги”.

Голяма част от събраните средства при провеждане на патриотични и културни прояви се внасят в касата на ВМОК за освободителното дело, в т. ч. и за закупуване на оръжие и боеприпаси. Така на 7.11.1899 г. ФМОД, подпомогнато от учителите, училищното и читалищно настоятелства, представя драмата “Хъшове” от Ив. Вазов, а прихода от 80 лв. е изпратен на Комитета в София. По време на събрания на гражданството, театрални представления и вечеринки се организира събиране на волни пожертвования в пари и натура, чиито приход също е в полза на Комитета и дружествената каса. По инициатива на дружеството на 30. 01. 1900 г. е проведено събрание на фердинандските госпожи и госпожици, в салона на третокласното училище, на което присъстват повече от 60 от най-първите гражданки. Избрана е комисия за събиране на помощи. На 6.02. с. г. е проведено женско събрание със същата цел, след което са събрани пожертвования в пари и натура. В списъка на получените предмети са обикновени домашни вещи и принадлежности - моливи, възглавници, кърпи, чаши, ножици, гребен, бутилка вино, пакет тютюн, цигаре и др. С получените предмети дружеството организира на 11 май Деня на Св. св.Кирил и Методий, лотария срещу 300 билета по 50 ст. Същата вечер е проведена и танцувална вечеринка в полза на освободителното дело и са събрани волни пожертвования в размер на 57 лв. В крайна сметка от лотарията и вечеринката на 11 май е получен чист приход от 163,90 лв., от които 144 лв. са изпратени на ВМК, а остатъкът от 19,90 лв. е за текущи нужди на дружеството. От публична продажба на останалите от лотарията предмети постъпва приход от 29,30 лв. Дружеството организира представление и на 6.01. 1901 г., но то приключва със загуба от 8 лв. На 23.02. следващата 1902 г. също е организирана лотария и вечеринка, от които е получен чист приход, в т. ч. и от волни пожертвования в размер на 143,55 лв.

Друг източник на доходи за дружеството са облигациите по заема на Комитета, които се продават в града от представител на дружеството. За подпомагане на участници в освободителните борби в Македония, дружеството отпуска парични помощи, какъвто е случая със Стефан Мандалов, от с. Стояково, Гевгелийско, участник в четата на Кръстю Асенов. Ст. Мандалов се установява в гр. Фердинанд и през 1902 г. дружеството му отпуска помощ от 20 лв. За периода от 3.10.1899 г. до 23.07.1900 г. дружеството е получило приходи в размер на 485,40 лв., от които от членски внос 128 лв. и е превело на Комитета в София 324 лв.

Касиерите на дружеството водят стриктно финансовите документи и отчитат всички получени приходи и извършени разходи. Освен събирането на членския внос в размер на 50 ст., който се отчита с разписки по образец на ВМК, отчитат се и средствата от получените волни помощи и дарения. На отчет се водят входните и лотарийните билети, пощенските и транспортните разходи, разходите за цветя, за свещи, за подковаване и храна на коня на А. Попстоянов, при обиколка в селата по дружествени работи и пр. Тази пословична честност и пестеливост по отношение на народната пара е позната от времето на ВРО на В. Левски, но тя е характерна и за дейността на ВМК и на МОД в страната.

ФМОД участва в работата на ВМК чрез своите делегати, избирани за ежегодните конгреси на организацията. Съгласно Окръжно № 694 на ВМК, на 16.07. 1900 г. за делегат на V__ конгрес е избран А. Попстоянов. Вероятно поради неизбирането на председателя на настоятелството Ц. Мислов за делегат, на следващия ден той подава оставка, която не е приета. За да преодолее кризисния момент, на 21.07. настоятелството приема оставката на Ц. Мислов, а до следващото общо събрание длъжността изпълнява подпредседателя Атанас Ив. Драгоманов. Според протокола на ВМОК от 8.08.1900 г. дружеството вече е избрало нов състав на настоятелството, но е изказало недоверие на своя делегат А. Попстоянов. Комитетът обаче застава на страната на А. Попстоянов и решава да изпрати свой представител за преодоляване на възникналите разногласия.

Решено е да се свика общо събрание на членовете на дружеството на 16.09.1900 г. в чиито дневен ред освен четене на окръжни са включени и въпросите: отчет на настоятелството и на делегата на VII конгрес на ВМК и избор на ново ръководство. Като актив на дружеството е отчетено основаването на негов клон в с. Смоляновци и подготвяне на условията за създаване на клонове в и други села на околията.

За делегат на следващия извънреден VIII конгрес на ВМОК, присъстващите на събранието на 11.03.1901 г., 21 членове на дружеството избират Ц. Мислов. На 2.04. с.г. на извънредно събрание, поради отказа на Ц. Мислов от делегатския мандат и отсъствието му от събранието, на негово място е избран Стоян П. Михайлов.

Ценен източник за настроенията в дружеството в този момент е писмото на споменатия участник в борбите на Македония Ст. Мандалов до Гоце Делчев от 11.05.1902 г. Мандалов, който е в тежко материално положение моли Г. Делчев за помощ пари и някаква работа за него. Съобщава за своя земляк в гр. Фердинанд - А. Попстоянов, при който е пристигнала и неговата майка. По повод състоянието на дружеството, той пише следното: “Тук във Фердинанд са в недоумение, за дето не можаха да присъстват в извънредния конгрес.. (IХ извънреден конгрес на ВМОК юли - август 1901 г. София) Те не можаха да получат покана от дружеството в София и от вътре. Тълкуват си, че писма трябва да са изпратени от София, но трябва пък да са задържани от някой член техен. Стоянов е дошъл до полуда за дето не можаха да изпратят от тук някой. Също и Г. Тишинов и на двамата им е жал. Адрес. А. Попстоянов, учител, гр. Фердинанд.” Г. Тишинов също е учител във Фердинандското трикласно училище 1901-1902 г. и делегат на конгреса, според неговата брошура “Стига вече”, С. 1902.

Редовно събрание на дружеството е свикано на 22.07.1901 г., на което е приет отчета на настоятелството и е избрано ново настоятелство в състав от 5 члена. За делегат на редовния IХ конгрес на ВМОК е избран А. Попстоянов. На събранието присъства и председателят на Смоляновското МОД. На следващия ден настоятелството избира за председател Ат. Драгоманов, подпредседател Ник. Бабачев, секретар А. Попстоянов, касиер Ив. Илиев и помощник-касиер Г. Кръстев.

В дейността си ФМОД отделя внимание на агитацията и разпространението на печатни материали за осведомяване на обществеността по македонската революционна борба. С писмо до кметския наместник в с. Студено буче от 28.02.1900 г. дружеството изпраща 5 бр. позиви на ВМК, които да се залепят на най-видно място в селото. На 14.10. с. г. дружеството уведомява общинските управления в околията, че Комитетът изпраща до всички общини в страната своя печатен орган в.”Реформи” и настоява за продължаване на абонамента им за следващото тримесечие. Целта на разпространението на вестника е да се подпомогне освободителното дело и да се информира населението за развитието на македоно-одринския въпрос. Дружеството използва възможностите на комитетския вестник и да изрази публична благодарност към своите членове и жителите на гр. Фердинанд и близките села за направени дарения или за организирани културни прояви. Сред тези прояви са танцувалните вечеринки по случай Нова година и официалния празник на организацията 19.02. (подписването на Санстефанския мирен договор), театралните представления и др. С материална и с просветна цел дружеството пласира брошурите: “Може ли Турция да живей” и “Европейската дипломация и македонския въпрос”.

От лятото на 1902 г., когато противоречията във ВМОК довеждат до неговото разцепление, дейността на ФМОД също е белязана със засилващи се разногласия. На последното годишно събрание на дружеството на 23.06.1902 г., освен годишния отчет, избиране на настоятелство и делегат за Х редовен конгрес на организацията, се разискват и “мерки за усилване деятелността на дружеството”. От 37 членове присъстват 30. Предлага се да се събират волни пожертвования през предстоящия харман, както и да се държат сказки, за да се заинтересува обществото от македонския въпрос. В настоятелството са избрани 8 души, от които 5 членове и 3 съветници. За делегат на конгреса е избран А. Попстоянов. Членовете на настоятелството избират за председател Ат. Ив. Драгоманов, подпредседател А. Попстоянов и секретар Ал. Дюкмеджиев.27

Особено драматично протича редовното събрание на дружеството на 13.08.1902 г., на което присъстват 17 членове, а на дневен ред е отчетът на делегата на Х конгрес А. Попстоянов. Той съобщава, че Комитетът на Михайловски (Стоян Михайловски) е извършил куп нередности и нарушения на статутите и по тези причини, той, заедно с други делегати са избрали нов Комитет с председател Станишев (инж. Христо Станишев)

В действителност след изостряне на отношенията между отделните групи, мнозинството в Комитета начело с Иван Цончев не допуснало на конгреса делегатите, привърженици на Вътрешната организация. Останалите делегати избрали нов комитет с председател Христо Станишев, подпредседател Т. Карайовов, секретар А. Попстоянов и съветници П. К. Яворов и Ст. Петров.

Това разделя членовете на дружеството и в дебатите се изразяват противоположни мнения. Д. Касабов, Хр. Партениев и Г. Душков не одобряват поведението на делегата и поддържат стария комитет, докато Ал. Дюкмеджиев и Ив. Димитров подкрепят действията на А. Попстоянов и новия комитет. Предложено е да се гласува: “Одобрява ли дружеството поведението на делегата и да поддържа ли новия комитет?” Резултатът от гласуването е: 9 от присъстващите членове на дружеството одобряват поведението на делегата, а 8 не. Приема се дружеството да поддържа новия комитет. По този начин разцеплението, в което се намира ВМОК дава своето отражение и върху състоянието на ФМОД. Макар и с прието решение в подкрепа на новия комитет, членовете на дружеството не проявяват единство в бъдещите си действия. На 22.09. с. г. е проведено извънредно събрание в читалищния салон, от което е запазен само част от протокола. На събранието се изразява мнение да се подготви резолюция до двата комитета, и да се изпращат парите на стария комитет. Това са последните сведения за дейността на дружеството, които показват, че съществува и стремеж към намиране на изход от създалото се положение, включително и чрез помирение и обединяване на двата ВМОК.

Без отговор за сега остават въпросите за отношението на дружеството към подготвеното от Комитета Михайловски-Цончев Горноджумайско въстание през същия месец - септември 1902 г., и за състоянието му до официалното прекратяване дейността на ВМОК и на дружествата в страната на 31.01.1903 г. Остава открит и въпросът за подкрепата от членовете на дружеството в нелегалност на най-голямата проява на освободителното дело в Македония и Одринско Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Едва ли е пълна информацията, че само една пушка (кринкова) е притежавало дружеството и, че не е изпращало материали в Комитета, както гласи писмото му от 27.06.1901 г.

Независимо от това, с активната дейност на своите членове почти половината от които са македонски преселници, а другите - местни жители, ФМОД е дало според възможностите си, определен принос в подкрепа на освободителната борба. (Според сведенията за членовете и за членския внос към 1.01.1901 г. общото им число е 72, от тях родом от Македония са 30, от България 40 и други 2). Негова заслуга е приобщаването на различните слоеве от населението с помощта на устното и печатно слово и обединението на патриотичните сили от града и околията, в името на справедливата кауза на българите в Македония и Одринско.