Монт-прес: Малко са неграмотните в областта, завършилите гимназия са над средното за страната

Почти всички жители на област Монтана могат да четат и пишат. Процентът на грамотните хора в региона варира от малко над 97 до 99, 65 на сто. В четири наши общини висшистите са под 10 на сто от населението, показват анализите на Института за пазарна икономика, изследвал данните от преброяването на националната статистика.

С най-много грамотни граждани са Георги Дамяново (99,65%), Чипровци (99,39%) и Монтана (99,36%). В останалите общини от региона те са между 98,9 на сто в Якимово до 97,26 на сто във Вършец. Хората с начално образование са най-много във Вършец, където достигат 6,91 на сто, а най-малко са в Георги Дамяново - 1,16 на сто. В Монтана, Чипровци и Лом са под 2 процента. В останалите общини варира от 2,48% в Берковица до 4,39 % в Якимово.

“Малко над половината от населението на възраст от 25 до 64 години е със средно образование - 51,3%, а други 11,5% са с основно образование. Регионалната карта обаче показва големи различия в страната, като се откроява и деление изток-запад. В много райони в Източна България се наблюдава сравнително висок дял на населението с основно образование (над 20%), което се отразява негативно както на заетостта, така и на възнагражденията. В тези райони се наблюдава и по-висок дял на хората без образование и съответно на неграмотните - в някои случаи неграмотните достигат 5-10% от населението на възраст 25-64 г. Видимите клъстери са няколко - в регионите около Сливен и Ямбол, големи части от Североизтока, но и компактни групи общини край Стара Загора”, посочват от ИПИ.

Значителна част от жителите област Монтана от 25 до 64-годишна възраст са завършили средно образование. Процентът е над средния за страната. В Монтана, Лом, Берковица, Брусарци, Бойчиновци те заемат дял от малко над 60 до почти 65 процента. В Чипровци и Георги Дамяново са повече, съответно 74,29 и 71,08 на сто. Над 55 до 59 процента са те във Вършец, Вълчедръм, Медковец и Якимово, показват данните.

В страната има 26 малки общини, в които делът на висшистите в групата на 25-64-годишните е под 10 на сто. Сред тях са нашите Вълчедръм (9,42%), Брусарци (8,29%), Бойчиновци (7,47%) и Якимово (6,59%). В Монтана завършилите университети са най-много - 26,89. Над 20 на сто са още в Берковица (21,18%) и Лом (20,83%). Следват Вършец с 18,66 %, Георги Дамяново - с 13, 7%, Чипровци - с 13, 42% и Медковец - с 10,33 на сто.

“Детайлната разбивка на данните, получена от ИПИ, показва, че се покачва делът на висшистите през поколенията. Ако за хората над 65 години този дял е 21,8 на сто, то той постепенно се увеличава до 25,6 на сто за възрастовата група на 55-64 г., 30,8 на сто за групата на 45-54 г., 38,5 на сто за групата на 35-44 г. и 41,6 на сто за групата на 25-34 годишните. Тези данни категорично показват, че вече устойчиво над 40 процента от младите хора в страната завършват висше образование. През последните няколко десетилетия основната тенденция е преливането на хора от средното към висшето образование, като при младите двете групи почти се изравняват”, посочват от ИПИ.

От хората в активна възраст у нас 25-64 г., които са трудовия пазар, всеки трети е с висше образование (33,6%). Различна е ситуацията за столицата, където те са 54,3 на сто. Над 40 процента са висшистите в тази възрастова група в общините Варна (49,2%), Велико Търново (45,2%), Пловдив (45,1%), Благоевград (42,1%) и Бургас (41,9%).

Големият дял на хората с основно и по-ниско образование в някои региони води до липса на знания и професионални умения, в някои случаи на грамотност, откъдето произтича слаба реализация на пазара на труда. Сериозно предизвикателство е и качеството на образованието, отбелязват от ИПИ

“В училищата фокусът постепенно попада върху качеството - със стимул в заплащането на учителите и дискусия за промяна в учебните програми, във висшето образование се тръгна напълно нелогично към премахване на таксите, тоест фокус върху обхвата, а не върху качеството. Отворен е въпросът дали изобщо има проблем за решаване във висшето образование - при 38-42% покритие при по-младите, България очевидно покрива формалните изисквания за дела на висшистите, а по никакъв начин не се засяга релевантността на придобитото образование и резултатите на пазара на труда, които следва да са водещи”, обобщават от Института за пазарна икономика. .