Монт-прес: Първан Савов - поборникът от Северозапада

Смутни са времената на османското иго. Героите, допринесли за нашето избавление от него, са ярки и продължават да присъстват (за наша радост) в учебниците по история. Сред тях има и обикновени хора, без чиято енергия, съпричастност към делото и ентусиазъм, историята не би била същата. Следващите редове са за един позабравен герой от края на 19 век - Първан Савов Яньов (Янин). Роден е през 1804 г. (на места се споменава и 1813 г.) в тогавашното село Вършец.

Баща му се казвал Сава Яньов, а майка му - Раца. Оженва се за Парашкева от село Мокреш, Ломско, и се преселва да живее там. Първородният му син се казва Трифон, но годината на раждане е неизвестна. През 1853 г. им се ражда син, когото кръщават Танас (Атанас). Животът на Първан в Ломското село е бурен - синът му Трифон е обвинен за кражба от османските субашлии. Баща и син забягват в Сърбия. Над шейсетгодишен е Първан Савов, когато се записва под номер 220 като доброволец в четата на Панайот Хитов в сръбския град Кладово. На 6 юни същата година (1876 г.), под командата на помощник-войводата дядо Жельо Христов, стар хайдушки войвода от Ямболско, четниците тръгват към границата. Маршрутът им е: Кладово - Бърза паланка - Неготин. В сръбското село Салаш войводата Панайот Хитов посреща доброволците и продължават марша към Зайчар, пеейки: “Не щеме ний богатства, не щеме ний пари...”. На 11 юни, като част от четата, Първан Савов пристига в град Зайчар. Там бива настанен на лагер в гората Кралевице. На 17 юни българските доброволчески чети полагат клетва за вярност на крал Милан и поробеното си отечество. На следващия ден - 18 юни 1876 г., Сърбия обявява война на Турция. Всички български чети на войводите П. Хитов, Филип Тотю, Иван Петков Въртопчанина, Ильо Марков и Симо Соколов, обединени в един отряд под командата на руския майор Николай А. Киреев, се отправят към Кадъбоазкия проход. Там българските доброволци получават бойното си кръщение, влизайки за пръв път в бой с турците на 21 юни. От четата на Хитов са убити 25 души, а 13 са ранени.

Посрещнат от многобройна редовна турска войска и башибозуци, без артилерийска подкрепа, отрядът на майор Киреев е принуден да отстъпи в Сърбия. Той не е в състояние да изпълни задачата си: да навлезе в Турция и да предизвика въстание в тила на дивизията на Осман паша, завладяла в първия ден на войната с. Велики извор, Зайчарско.

След боевете при Кадъбоазкия проход българските доброволчески чети биват изтеглени по заповед на генерал М. Г. Черняев, командващ сръбската Моравска армия на връх Бабина глава. Тук той назначава войводата на четата Панайот Хитов за главен войвода на доброволците и нарежда да навлязат в Турция по направление към Чипровци. Четите се отправят натам, завладяват селата Чипровци, Железна, манастира “Св. Иван” и водят успешни боеве с турците. Неподкрепени от сръбската армия, доброволците от четите на П. Хитов и Ф. Тотю са принудени отново да се върнат на сръбска територия. С това завършва първият етап от участието на българските доброволци в Сръбско-турската война през 1876 година.

По решение на БРЦК, за по-ефективното включване на българските доброволци във войната, четите биват разформировани. От тях е формирана т.нар. Руско-българска доброволческа бригада на генерал Черняев. Поставена е под командата на руския полковник-доброволец Николай Медведовски.

Първан Савов, заедно със своите другари от четата, се включва в състава на новата формация и в нейните редове взема участие в сраженията при Креват - Гредетин на 16 септември същата година. После се бие при Шликовец, в състава на Трети доброволчески батальон на майор Чиляев, където е ранен в ребрата. С това се прекратява по-нататъшното му участие във войната. За включването си в Сръбско-турската война през 1876 г. той получава от войводата Панайот Хитов свидетелство.

Първан Савов доживява свободата на България. За това говорят и служебни бележки, издадени през 1897 година. Пролелият кръвта си за родината поборник доживява до дълбока старост. В смъртния му акт N 43 от 18 март 1918 г. е записано, че е починал на 114 години.