Монт-прес: Туристи примамва Дълги дел

Случва се туристи да търсят омайни кътчета в монтанското село Дълги дел. Истинските ценители тук откриват прекрасни гледки, вглеждат се и в знаците от миналото. “Пристигат добре информирани и се отправят към планината и реката. Някои снимат магаретата по пътя, други доят кози, трети събират бобови шушулки. За утеха отсядат в местния ресторант на ракия и български домашни мезета”, разказва кметът Стефан Митов.

Две холандски семейства художници вече са натурализирани селяни в Дълги дел. Живеят на чист въздух и се чувстват просветлени. Рудолф и съпругата му Бередит се надпреварват да рисуват околния пейзаж и заминат ли си за страната на лалетата не минава и месец, отново предприемат пътешествие към къщичката си в Дълги дел. Споделят, че никога не са употребявали толкова често зелената боя, казва кметът на селото.

Намерят ли се инвестиции, ако привлечем повече предприемчиви хора, ще съумеем да развием туризма на едно по-високо ниво, ще превърнем селото наистина в райско кътче, казва кметът Стефан Митов. Той е притеснен, че когато дойдат големи групи не могат да им предложат подслон. Затова ги водят на атракцията “Младенин вир”, там обядват на масите, разположени терасовидно по стръмните склонове на планината, къпят се в бистрия вир и вечер си заминават. На “Младенин вир” местните устройват и чудесни фолклорни концерти на естрадата и седянки на открито. Тук е нашият пикник, казва кметът.

Баба Севка Найденова си спомня как едно време добивали много злато и мъжете имали препитание. За добива на златоносна руда в миналото говорят откритите рудници. В тази клисура са експлоатираните от император Август златоносни пясъци. По протежение на 15 километра в река Дългоделска Огоста се виждат плаварските грамади с изхвърлени камъни още от римско време. За добива на златоносна руда говорят откритите рупи /рудници/ в землищата на селата Копиловци, Главановци, Говежда и Дива Слатина. За древните обитатели на Лопушанското поречие на Огоста напомнят останките на осем тракийски и късноантични крепости.

Римското влияние е било едно от най-продължителните по тези земи. Тогава Римската империя е водила тежки битки за завладяване на Балканите. Така този край попада в Римската империя. Римският император Октавиан Август, известен още като Гай Юлий Цезар, запознат и заинтересован от находищата на злато край Дълги дел, заповядал на римските войници да промиват златоносния пясък от водите на реката. Това предание обяснява защо реката носи неговото име Огустос, сега Огоста.

В землището на село Дълги дел има зидове, останали още от римско време. От селото до местността “Буков брод”, та и до изворите на река Огоста цялата долина е изпълнена с големи грамади от речни камъни, струпани при плавенето на злато. Тези необичайни плаварски грамади - дълги 40-50 метра, широки 15-20 метра и някои високи 4-5 метра са обявени за паметник на културата и на местните е забранено да ги пренасят в къщите си, казва кметът.

В каменното село се предава от поколение на поколение една легенда. Когато майките-робини работели, една сляпа старица люлеела 99 люлки с малки деца на ясеново дърво. Минал римският цар и попитал старицата защо люлеела толкова много люлки, а тя му отговорила: “Бог се ненабогувал, цар се не ненацарувал. Що свет погина мене са дали най-леката работа. Тогава римският цар отговорил “До време, бабо, до време!” И наредил да пуснат майките робини. Това бил Октавиан Август.

Селото възникнало от 6-7 колиби, те били опажарени и възстановени наново. С указ цар Борис Трети разделили водоподаването между селата Дълги дел и Черешовица, че спорели люто. По този повод местността в Западна Стара планина била наречена “Деленица”.

За малките почивки на свеж въздух според кмета туристите могат да разчитат и на покровителите на селото - Свети Петър и Павел. На тези апостоли е кръстена черквата, която е ремонтирана. Всяка година на 29 юни дават курбан за здраве.

Дългоделчани тъжат, че все не стигат парите да им оправят пътя до “Младенин вир”. Той е републикански и няколко пъти са пращали молби до областното пътно управление за ремонт. Не е приятно да тръгнеш на почивка и по пътя да те друса колата заради канавките, казва кметът.

Сега заселниците от Холандия правят филм за това как старите хора в Златен Дълги дел копаят градините и отглеждат зеленчуци. Лентата щяла да бъде прожектирана на богатите пенсионери от Холандия, чието ежедневие преминава предимно в разходки, съзерцание, кротки занимания и круизи.